В момента НЗОК е уязвима, защото няма сериозен контролен механизъм по отношение на разходите за болнична помощ, какъвто има за лекарствата. Това заяви пред Medical News управителят на НЗОК Станимир Михайлов. Основната причина за тези прогнози е регистрираният ръст в отчетената дейност от страна на лечебните заведения, който е особено явен след отпадането на т. нар. лимити за болничната помощ.
Разчетите на Касата, която тази година разполага с бюджет над 9,5 милиарда лева, потвърждават думите му. Към януари тази година фондът е разплатил 31 872 647 лв. към болниците, което е с над 60 милиона лева повече спрямо същия период на предходната година.
През януари тази година за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ са заплатени 319 175,8 хил. лв., което е с 61 409,6 хил. лева повече спрямо същия период на предходната година.
След отпадането на лимитите през април миналата година болниците са отчели средно-месечно увеличение на дейността си с близо 10%, което според доклад на създадената по искане на управителя на Касата работна група се дължи на разкриването на нови лечебни заведения, на нови дейности към вече съществуващите болници, стремеж към свръххоспитализации, а понякога и опити за завишаване на реалната патология на хоспитализираните пациенти. опити за завишаване на реалната патология на хоспитализираните пациенти. Така например през април 2024 г. за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ в общ размер бяха разплатени 116 445,4 хил. лв. повече спрямо март 2024 г., когато лимитите все още бяха в сила, или общо платените през април 2024 г. средства са в размер на 407 131,4 хил. лв.
Затова и амбицията на настоящото ръководство на Касата е засилване на т. нар. предварителен контрол. “Акцент в настоящата ни работа е предварителният контрол, тоест преди да платим парите, да установим дали има основание за това. Защото при последващия контрол лечебните заведения са много, а човешкият ресурс не е толкова голям и трудно се покриват подобни обеми дейност”, отбеляза Михайлов. Проблем при оспорване на вече заплатените суми от Касата обаче е обжалването от страна на болниците в съда, а резултатът е точене на делата с години.
Чрез засиления си контрол НЗОК е изискала от болниците да възстановят общо 14 милиона лева за изминалата година, част от които вече са платени. Какви суми от тях ще бъдат върнати на Касата не е ясно, защото лечебните заведения обжалват наложените им санкции и писмени покани за възстановяване на суми.
Другият проблем, с който се сблъсква НЗОК, е липсата на възможност да договаря селективно договори с болниците, които предлагат най-добро качество на медицинските грижи. “Нямаме това регламентирано основание, така че сме принудени да действаме в нормативните възможности, които имаме в момента. Предложили сме на Министерството на здравеопазването конкретни промени в законовата рамка в тази насока и се надявам, че министър Кирилов ще ги придвижи по най-бързия възможен начин. Предложенията, които даваме, са по отношение на това кога е най-удачно да бъдат издавани нови разрешения с оглед на това да можем да прогнозираме ефекта от създаването на нови лечебни заведения и нова дейност по отношение на актуалния бюджет на НЗОК, разясни Михайлов.
Припомняме, че през предходната 2024 г. имаше законодателни промени за налагане на мораториум върху финансирането на нови болници и медицински дейности от НЗОК, но то бе отхвърлено от парламента. На този фон лечебните заведения у нас са над 340 и продължават да се увеличават, а болничният сектор вече формира близо половината от бюджета на Касата. Управителят на НЗОК е обаче е категоричен, че подобни мерки са нужни.
“Аз продължавам да мисля, че трябва да се въведат някакви ограничения. Ако не пълен мораториум, то поне времеви. Някакви мерки трябва да се вземат, защото в момента Касата е уязвима, тъй като няма контролен механизъм по отношение на разходите за болнична помощ, какъвто има за лекарствените продукти. Стои въпросът, ако не се приеме такъв механизъм, как ще завърши 2025-та година”, коментира Михайлов. Поради тази причина Касата ще предложи подобни мерки в проектобюджета на НЗОК, които ще представи на вниманието на министъра на здравеопазването, надзорния съвет на Касата и парламента. “Без такива мерки, категорично има рискове за бюджета на Касата”, подчерта още управителят на Касата.
НЗОК продължава да се сблъсква и с порочната практика за представяне на документи с невярно съдържание, както в болничната, така и в извънболничната помощ. Медицинската документация се манипулира като се отчитат пациенти, които не са преминали по клинична пътека и не са им извършвани прегледи и консултации, а лечебното заведение е получило заплащане от НЗОК за дейност, която реално не е извършена. Такива случаи се установяват основно по жалби и чрез провеждане на анкети със здравноосигурени лица, информират от фонда. Санкцията за такова нарушение е прекратяване на договора на изпълнителя на медицинска/дентална помощ – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил дейността. За една година – от 01.09.2023 г. до 31.10.2024 г. за подобни нарушения НЗОК е прекратила частично с наложена санкция договорите на 16 лечебни заведения за болнична медицинска помощ и по влезли в сила решения на ВАС. С 50% е намалял и броят на двукратните хоспитализации на пациентите в рамките на 30 дни, отчитат още от фонда. За същия период са прекратени договорите на 97 изпълнители на извънболнична медицинска и дентална помощ, отново заради неизвършена, но отчетена дейност. За цялата минала година НЗОК е поискала възстановяване на 136 561.47 лв., получени без правно основание, вследствие на проверки по постъпили жалби/ сигнали.
Като обобщение за мандата си начело на Станимир Михайлов посочва, че е успял да засили контрола в изразходването на публичните средства.
“Смятам, че успях да засиля контрола и считам, че доказах, че имам воля за това. Не знам обаче доколко резултатността пред съда е ефективна, защото мандатът ми бе прекъснат с няколко месеца и нямаше достатъчно време, за да преценим доколко това, което сме констатирали като нарушения, издържа в съда”, коментира той.
Припомняме, парламентът прие процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса. Приемането им се налага, тъй като мандатът на сегашния управител на Касата изтича на 12 март 2025. Станимир Михайлов беше отстранен от Народното събрание през април 2024, което доведе до политически скандал, но впоследствие бе възстановен на работа с решение на Конституционния съд.
Полина Тодорова
