Донорството на човешки органи е един от най-хуманните актове, даващи шанс за живот на тежко болни хора, а последващите от него трансплантации са своеобразно “огледало” на състоянието на здравеопазването на всяка една страна. Когато те “куцат”, това говори за редица пропуски в различни процеси – в конкретния случай – проследяване на пациентите, нуждаещи се от трансплантация, установяване на потенциални донори, организиране и провеждане на трансплантациите, проследяване на реципиентите. От години България е на дъното на европейските статистики по брой извършени трансплантации. През изминалата 2024 година у нас е имало едва 16 донорски ситуации и 34 трансплантации. И ако допреди известно време сред причините за това бе изтъквана липсата на обществена осведоменост по темата, в момента факторите, водещи до лошите резултати, са чисто организационни, свързани са с пропуски в системата  и са споделяни многократно от експерти в сферата на донорството и трансплантациите у нас.

Наместо да чуе мнението им обаче, държавата чрез институцията, която администрира целия процес – Изпълнителна агенция медицински надзор (ИАМН) заложи на скъпа и прескъпа реклама с обществени средства, за да развива трансплантационната дейност. Кратката равносметка от нея са над 400 000 лв. обществени средства, похарчени за различни инициативи за популяризиране на донорството у нас, което от години не е тема табу срещу по-малко извършени трансплантации.

Над 400 000 лв. за кампании

428 391 лева. е сумата, която ИАМН е изразходила за няколко месеца за промотиране на донорството у нас, става ясно от официален отговор на агенцията до Medical News, получен по реда на Закона за достъп до обществена информация. Тя е почти половината oт първоначално заложената сума от 900 000 лв., залегнали за популялиризиране на процеса в Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в България 2024 – 2028. Поради късното приемане на нужните за реализацията й решения от правителството, сумата е „стопена“ до малко над 400 000 лв.

От справката, която ИАМН ни предостави, става ясно, че ИАМН е заплатила 36 000 лв. за изготвяне на комуникационен план за дейности по популяризиране на донорството и трансплантацията през 2025 г. Още близо 50 000 лв. институцията е платила за организиране на концерт, съвместно с 36 мотоклуба и фондация „Искам бебе“ на площад „Народно събрание“ в София. 48 000 лв. е заплатената сума за създаване и поддръжка на страници в социалните мрежи на ИАМН, чрез които се разпространяват послания и информация за донорството, сред които видеа с популярни личности в България. Справка на медията ни показва, че за три месеца институцията е споделила три видеа на известни фигури, както и няколко прессъобщения от инициативите си.

Други 57 600 лв. са дадени за организиране и провеждане на научни конференции в УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД и в Медицински университет гр. Пловдив, както и за печатни материали и за услуги по заснемане, кетъринг, настаняване, гласи отговорът на институцията до медията ни. Тези конференции обаче не са с фокус органното донорство, а с това на генетичен материал.

20 160 лв. са платени за поръчка и изготвяне на национално представително проучване на тема „Нагласи на българите към донорството и трансплантацията“, а малко повече или 24 000 лв.  за предстояща кръгла маса, на която ще бъдат представени резултатите от него чрез изготвяне на дигитални визуални материали и презентация, сочи още справката на ИАМН. Общо над 85 000 лева са изразходвани за информационни реклами, свързани с тези събития и техническото им обезпечаване.

Други 80 000 лева ще бъдат изразходвани за заснемане и разпространение на нов документален филм, посветен на дейностите и инициативите по донорство и трансплантация. Припомяне, филм на тази тематика Живот от живота“ бе създаден преди няколко години от  режисьора Стефан Командарев, а отзвукът от него за дълго време постави темата за донорството в общественото внимание.

От ИАМН споделят и че „в рамките на кампанията е положен и доброволен труд от съмишленици и партньори на каузата, с помощта на които са организирани и други събития, включително осветяване в зелено на повече от 30 сгради в над 20 общини в страната по повод 5 октомври – Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи; участие в традиционни Уиз еър София маратон на 13 октомври 2024 г. със символичното трасе от 42.19 м. по аналогия на пълната дистанция на маратона от 42,195 км.; засаждане на 16 рози в памет на донорите на органи на 17 октомври 2024 г. в „Градината на донорите“ зад НДК, за която са изразходвани средства в размер на 237 лв.“.

Освен акции и събития, държавата все пак е решила да инвестира средства в обученията на лекарите, ангажирани с процеса на донорството и трансплантациите. За тази цел е изразходвана сумата от  общо 593 800 лв. Скорошно разследване на сайта Offnews обаче повдигна серия въпроси, касаещи ефективността на един от курсовете на българските медици, струващ забележителната сума от 360 000 лева, който е бил с продължение 4 дни и е бил проведен онлайн.

А трансплантациите – все така малко

През цялата 2024 година у нас е имало едва 16 донорски ситуации и 34 трансплантации на фона на съответно 22 трупни донора и 42 последващи трансплатации пред предходната. Силно впечатление и поредно доказателство за пропуските в системата, които няма да се решат с обществени и PR акции, прави и фактът, че при същия брой донорски ситуации в предходни години, извършените трансплантации са повече. Така например през 2019 година при отново 16 донорски ситуации има 53 трансплантации, а през предходната те са 42 срещу отново 16 трупни донора. Тези данни повдигат много въпросителни и би следвало да са обект на задълбочен анализ от ИАМН, но към момента такъв липсва. Липсва и отговор на въпроса дали агенцията е извършила анализ на болниците, определени за донорските бази у нас и защо едни лечебни заведения не подават донори с години или подават изключително рядко. Няма и яснота какво се случва с белодробните трансплантации, които от години са спрени в България и дали има усилия за възобновяване на договора по силата на който наши пациенти бяха изпращани за такава операция във Виена. Институците не дават отговор и защо у нас продължава да не се извършва т. нар. кръстосано донорство, което позволява размяна на органи между две двойки от нуждаещ се пациент и подходящ рецепиент, които не са съвместими помежду си. Този вид размяна на органи е разрешен у нас още от 2020 година, но няма осъществени трансплантации чрез него.

На този фон живеещите с надежда за нов орган българи са над 800.

Решенията – забравени между акции и конференции

Редица специалисти са единодушни, че огромната диспропорция между броя на нуждаещите от нов орган над 800 българи и осигуряваните органи за осъществяване на трансплантация може да се реши чрез нормативни промени, които да оптимизират процеса на донорство. Такива вече са предложени на вниманието на институциите чрез парламентарната комисия по здравеопазване, но все още не са разгледани официално и движение по тях няма. Ключов момент в тези предложения е подобряване на идентифицирането и кондициониране на потенциалните донори, преразглеждане на финансирането на дейностите, свързани с донорство и трансплантации, изграждане на нова система за установяване на мозъчна смърт, ангажиране на повече лечебни заведения в процеса, проучване на условията в болниците за осъществяване на дейности по донорство и трансплантации, регулярни обучения на медиците, ангажирани с процеса, осъвременяване на стандарта по трансплантации и други изменения. Чрез тях целият процес може да се тласне в далеч по-добра посока и да нареди страната ни сред успешните държави в сферата на трансплантологията.

Трансплантациите – все още под шапката на ИАМН

Докато изразходва стотици хиляди левове за промотиране на тема, която отдавна не е табу за обществото ни, държавата съвсем забрави и да изпълни поетия ангажимент и да възстанови закритата агенция по трансплантации в самостоятелна структура. Сливането й с Изпълнителната агенция по медицински надзор (ИАМН), която има съвсем други функции преди 6 години не само че не  доведе до по-добри резултати, но бе признато и за погрешна стъпка от самото здравно министерство. „След сливането през 2019 г. на Изпълнителна агенция по трансплантации с Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не беше постигнат очакваният синергизъм при осъществяването на разнородните по своята същност функции, които изпълняваха двете агенции до онзи момент. Като резултат, от 2019 г. до момента се наблюдава намаляване на броя на извършваните трансплантации, а трансплантациите, които се осъществяват у нас през последните години, се дължат в голяма степен на ентусиазма на отделни лекари, а не на активни, насочени към обществото информационни действия и на административно-организационни усилия за стимулиране и мотивиране от страна изпълнителна агенция „Медицински надзор“, се казваше в официално становище на МЗ. От там бяха предложили връщането на агенцията по трансплантации да стане факт от 1-ви февруари 2024, но вече година след този срок то не се е реализирало. 

През това време обаче наместо градивни действия, които са предложени от експертите и то безплатно, държавата ни предпочита да организира конференции, концерти и други събития, надявайки се да увеличи броя на трансплантациите. Резултатът от тази недалновидна политика обаче може да е прекалено скъп.

Още за проблема с трансплантациите в България:

МЗ проверява как са харчени парите за трансплантации
България продължава да не извършва белодробни трансплантации
Министърът: Лошото проследяване на пациентите влошава процеса на трансплантации
Ще припознае ли държавата трансплантациите за приоритет и шанс за стотици тежко болни хора?
Държавата отново обеща да увеличи броя на трансплантациите у нас
Д-р Борил Петров: Лошата организация е причина за малкото трансплантации у нас

Полина Тодорова