За достъп до информацията за наличните количества лекарства в складовете на едро, когато става дума за медикамент, изписан с електронна рецепта, настояха за пореден път магистър-фармацевтите. Днес Българският фармацевтичен съюз отбелязва 18 години от създаването си. Ръководството на съсловната организация постави исканията си към управниците.

Председателят на БФС Димитър Маринов припомни, че в Националната здравна стратегия 2030 е залегнала възможността аптеките да виждат наличностите на лекарствените продукти по складовете и таа да могат да направят необходимите поръчки. По думите му това може да се случи само при налично електронно предписание – през системата СЕСПА, която трябва да бъде доразвита и интегрирана с НЗИС. Така фармацевтът ще може провери в кои складове е налично необходимото лекарство и да  да го поръча. Това би гарантирало достъпа на пациента при условие, че продуктът е наличен в страната, посочи Маринов.

От 1 април се предвижда НЗОК да контролира в реално време изпълнението на електронните рецепти, което ще улесни както пациентите, така и фармацевтите, каза още той.

От организацията настояват за залагане на допълнителни 2 милиона лева в бюджета на НЗОК, които да се насочат към методиката за финансиране на разкриване на аптеки в отдалечени и труднодостъпни райони. През миналата година чрез методиката са разкрити 15 денонощни аптеки, а в отдалечени и труднодостъпни райони са заработили още 10 аптеки, които обслужват над 30 хиляди души. „По наши изчисления до края на годината в България няма да има област без денонощна аптека“, посочи  Маринов.

България е на четвърто място в Европейския съюз по брой аптеки на глава от населението. Проблемът е в неравномерното им разпределение и твърде големият им брой в икономически атрактивните райони у нас, стана още ясно на събитието.

От БФС припомниха и твърдата си позиция срещу разрешаването на автомати за лекарства извън аптеките.