Facebook Linkedin Instagram Youtube

МЗ проверява как са харчени парите за трансплантации

mz-1

Mинистърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов e разпоредил на Звено „Вътрешен одит“ към Министерството на здравеопазването да извърши проверка в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за изразходваните средства по Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България 2024-2028 г. Ще бъде извършен и анализ на отчетените дейности, информира БНР.

Поводът за проверката е журналистическо разследване на сайта Offnews, от което става ясно, че държавата е платила близо 360 хиляди лева за няколкодневно онлайн обучение на лекари относно бъдещето на органните трансплантации. Средствата са от Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите. Обучението е проведено през миналата година от организация в Италия, която според проверка на медията не предлага курсове, свързани с медицина.  Според публикацията обучени от разстояние са 47 медицински специалисти, като курсовете са проведени в два последователни уикенда в края на миналата година. В отговора си до медията от агенция „Медицински надзор“ твърдят, че центърът е място за обучение на медицински кадри и си сътрудничи със специалисти в областта на трансплантациите. Модератор на курса е бил професор, представен като психолог и специалист по психосоциални въпроси при донорство и трансплантации.

От информацията, получена по реда на Закона за достъп до обществена информация, от ИАМН за изминалата година са заявени за утвърждаване 460 000 лв. за популяризиране на донорството и 596 031 лв. за обучения на медицински специалисти. Въпреки това официалните данни сочат, че броят на индентифицираните донори у нас за миналата година намалява и от 22 през 2023 г. те са едва 16 за 2024.

С позиция по темата излязоха и от  Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели (АПБЗП). От там посочват, че темата за органното донорство в България е чувствителна от дълги години, тъй като страната ни е трайно на последно място в Европейския съюз по брой трансплантации на 1 милион души население. Нещо повече, идентифицираните през 2024 година донори у нас спрямо предходната намаляват – те са едва 16 срещу 22 за 2023 г.  Въпреки всеобщото становище на специалистите в областта, че причината за малкия брой трансплантации е липсата на т.нар. донор идентификация и недофинансиране на дейността, в последно време сме свидетели на всевъзможни инициативи от страна на Агенцията, които не дават желаните резултати.

„С тревога наблюдаваме, че въпреки заявките за ангажираност от страна на държавните органи, администриращи дейността по донорството и трансплантациите, от тяхна страна липсват предложения за промени в подзаконови нормативни актове, които да облекчат както работата на донорските центрове и координаторите по донорство, но също така и чакащите трансплантация.Такива  предложения вече са представени на вниманието на членове на парламентарната комисия по здравеопазване, но за момента няма отговор и активни действия за обсъждането им“, посочват от асоциацията.

От АПБЗП допълват, че са водили многократни разговори с ръководството на ИАМН какви промени трябва да се направят, за да има повече трансплантации в България, но не виждат активност от тяхна страна. В тази връзка продължаваме да настояваме дейностите по медицински надзор и дейностите по органно донорство и трансплантация да бъдат разделени в различни административни органи. Именно с аргумента да подготви това разделяне през 2023 година Министерството на здравеопазването обяви назначението на г-жа Иванка Динева за изпълнителен директор на ИАМН. Година и половина след това назначение не виждаме активност в тази посока, пишат от пациентската организация.

Припомняме, че проблемът с малкото трансплантации в България е дългогодишен и той е свързан не толкова с липсата на осведоменост в обществото за каузата на донорството, а в чисто организационни пречки, чието решаване би могло да оптимизира процеса.

Още за трансплантациите: