Проучван иновативен подход би могъл да помогне на хора с напреднала сърдечна недостатъчност. Става въпрос за имплантиране на лабораторно отгледан биологичен трансплантант, който има потенциал да стабилизира и укрепи сърдечния мускул, информират редица издания. Сърдечната недостатъчност засяга повече от 64 милиона души по света и се изявява в неспособността на сърцето да изпомпва достатъчно кръв. Решението за сърдечна трансплантация е съпътствано от недостиг на достатъчно органи, а изкуственоте сърца са изключително скъпи и нерядко дават висок процент на усложнения. До момента са правени опити за използване на собствени стволови клетки на пациента за развитие на сърдечна тъкан, но този процес отнема много време и не дава задоволителни резултати, отбелязва BBC.
University Hospital Schleswig-Holstein
Екип учени работи по лабораторно създадена сърдечна тъкан, която може да бъде присадена към биещи сърца, за да им помогне да се възстановят. “Бихме могли да оприличим метода на „имплантиране на млад мускул“, казва авторът на изследването Инго Кучка от Университетския медицински център “Гьотинген”. Пластирите са направени от клетки, взети от кръвта и „препрограмирани“, за да функционират като стволови клетки, които могат да се развият във всеки тип клетка в тялото. В конретния случай те се превръщат в клетки на сърдечния мускул и съединителната тъкан. Учените посочват, че разработването на подобен тип тъкан е важно развитие, тъй като директното инжектиране на сърдечни мускулни клетки в сърцето може да доведе до растеж на тумори или до неравномерен сърдечен ритъм, което би могло да е животозастрашаващо. Пластирите обаче позволяват да се прилагат много повече клетки на сърдечния мускул с по-високо задържане и изглежда няма риск от подобни нежелани ефекти.
В статия за Nature, Zimmermann и колеги съобщават, че методът е тестван при здрави макаци, като не са открили доказателства за неравномерен сърдечен ритъм, образуване на тумори или смърт или заболяване, свързани с имплантите. След изследване на сърцата на животните до шест месеца след имплантирането, е открито удебеляване на стената на сърцето, като степента зависи от броя на използваните пластири. Екипът е тествал имплантите и при маймуни със заболяване, подобно на хронична сърдечна недостатъчност. В този случай са открити признаци на подобрена сърдечна функция, като например по-голяма способност на сърдечната стена да се свива. Изследователите са приложили подхода на 46-годишна жена с напреднала сърдечна недостатъчност, на която, чрез минимално инвазивна хирургия, са имплантирани пластири, направени от човешки клетки, взети от донор. Три месеца по-късно пациентката е била в стабилно състояние и е подложена на сърдечна трансплантация, което е позволило на екипа да анализира отстраненото сърце. Изследователите са открили, че участъците с имплантите са оцелели, като се е развило кръвоснабдяване.
Според екипа са необходими три до шест месеца, за да се видят терапевтичните ефекти на трансплантантите което означава, че те не биха били подходящи за всички пациенти. До момента методът е приложен на 15 пациента.
Професор Сиан Хардинг от Imperial College London описа изследването като новаторско, но отбеляза, че е необходима допълнително проучване, тъй като клетките на сърдечния мускул в пластира не са узрели напълно и установяването на кръвния поток е бавно. Проф. Ипсита Рой от университета в Шефилд също приветства работата, отбелязвайки, че операцията ще бъде по-малко инвазивна, отколкото при сърдечна трансплантация. От изследователския екип посочиха, че терапията им не цели да замени сърдечните трансплантации. „Методът предлага ново лечение на пациенти, които в момента са под палиативни грижи и имат смъртност от 50% в рамките на 12 месеца. Надяваме се, че нашето текущо клинично изпитване ще покаже дали тези присадки на сърдечен мускул ще подобрят сърдечната функция”, заяви д-р Кучка.
Източници: https://www.bbc.com/news/articles/cgkjnl0dve8o
https://www.theguardian.com/science/2025/jan/29/scientists-develop-patch-repair-damage-heart-failure
