Честите диагнози на полипи на дебелото черво при роднини от първа и втора линия са свързани с повишен риск от колоректален рак. Това сочат резултатите от проучване, ръководено от Yuqing Hu, MSc, от Националния център за туморни заболявания към Германски център за изследване на рака в Хайделберг, Германия и публикувано в Gastroenterology.

Изследователите са проучвани връзката между честотата на диагностицирането на колоректални полипи при роднини и риска от цялостна и ранна поява на колоректален рак, използвайки масиви от информация от четири набора от данни за рак на шведски семейства в периода 1964-2018. Фамилната анамнеза за колоректален полип се определя като наличие на запис на диагноза полип при роднини от първа или втора степен.

В проучването са включени общо 11 676 043 лица (средна възраст 49 години; 51% мъже), родени след 1931 г. с поне един известен роднина от първа степен. Средната продължителност на проследяването е 31 години. Роднините са категоризирани според това дали са имали една или чести (две или повече) диагнози колоректален полип и според възрастта им при диагностицирането.

Според резултатите, в сравнение с индивиди без фамилна анамнеза, тези с един роднина от първа степен с диагноза полип са имали 1,35 пъти повишен риск (95% CI, 1,32-1,38) за развитие на колоректален рак. Хора с един роднина от първа степен с чести диагнози на полипи са имали 2,27 пъти повишен риск от ранно начало на колоректално заболяване (95% CI, 1,99-2,58) и 1,82 пъти повишен риск за цялостен колоректален карцином (95% CI, 1,76-1,88 ). Тези с повече от двама роднини от първа степен с една диагноза за полипи са имали 2,16 пъти повишен риск (95% CI, 1,55-2,93) за ранно начало на заболяването, докато лицата с роднини с чести диагнози за полипи са имали 3,92 пъти повишен риск (95% CI 2,83-5,30).