Европейският съюз на медицинските специалисти и седем други европейски медицински организации излязоха със съвместен политически документ за справяне с продължаващата кадрова криза сред работната сила, касаеща здравеопазването в Европа.

Световната здравна организация изчислява, че до 2030 година Европа ще има недостиг на 600 000 лекари, 2,3 милиона медицински сестри и 1,1 милиона  здравни асистенти и ангажирани със социални грижи до 2030 г. кадри. Липсата на достатъчно кадри създава огромна тежест върху лекарите, което води до прекомерно работно време, прегаряне и компрометирана грижа за пациентите. Такива лоши условия на труд оказват влияние върху физическото и психическото здраве на лекарите, гласи документът.

„Неадекватното планиране на работната сила в продължение на десетилетия остави здравните системи уязвими, като тези проблеми бяха допълнително изострени от мерките за икономии след финансовата криза от 2008 г,”, заяви Алваро Сераме, президент на European Junior Doctors, цитиран от Medscapе. По думите му бюджетните съкращения са доведели до намалени възможности  за обучение, ограничено набиране на персонал и влошени условия на труд, което влошава и кадровото обезпечеване със здравни кадри. Той добави, че застаряващото население на Европа увеличава значително търсенето на здравни услуги, което натоварва и без това пренапрегнататите здравни система. 

По-малко натоварване

Европейските медицински организации призовават за всеобхватен подход за разрешаване на кризата чрез адекватно управление на персонала и натоварването му, по-добри условия на труд и инвестиции в образование и обучението на медиците. Политическият документ препоръчва налагане на законни условия на труд и спазване на Европейската директива за работното време, която се стреми да ограничи работното време, за да подобри баланса между професионалния и личния живот, да намали рисковете от професионално прегаряне и да защити пациентите. Директивата определя средна максимална продължителност от 48 часа работна седмица. Според доклад на Федерацията на европейските медицински лекари (FEMS) от 2024 г. някои страни като Финландия вече прилагат ограничение за работещите от 48 часа, но други като Германия налагат максимум 56-часова работна седмица.

„Осигуряваето на достатъчно персонал също е от съществено значение за облекчаване на прекомерното натоварване, което често води до прегаряне и компрометира качеството на грижите. Гарантирането, че здравните специалисти не са претоварени им позволява да се съсредоточат върху своите пациенти и да поддържат собственото си благосъстояние,“ отбеляза Сераме.  Той припомни, че до 43% от лекарите развиват симптоми на прифесионално прегаряне и наблегна на нуждата от приоритизирането на интервенции, които подобряват условията на труд и осигуряват безопасна и сигурна среда в здравните заведения.

Образование и обучение

Консенсусният документ настоява и за подобряване на процеса на образование на медиците. Сред препоръките е оптимизиране на националните програми за медицинско образование, което ще намали търсенето на чужди образователни структури. „Системите на образование и обучение също се нуждаят от реформа“, отбеляза и Самуел Олагоке, вицепрезидент по външните работи на Европейската асоциация на студентите по медицина. „Те трябва да се адаптират, за да отговорят на съвременните изисквания за здравеопазване, включително интегриране на обучението по цифрови здравни инструменти. Това изисква актуализации на учебните програми, по-силен акцент върху професионалното развитие през целия живот и гарантиране, че тези възможности са добре финансирани и достъпни“, добави той.

Документът настоява и за справянето с всички форми на насилие срещу чрез прилагане на ефективни мерки като стратегии за превенция на насилието с подход на нулева толерантност към всяка форма на агресия.

Тиаго Вилануева, семеен лекар и президент на Европейския съюз на общопрактикуващите лекари се спря на намаляващата атрактивност на професията на семейните лекари. Сред причините са ограничените възможности за кариерно развитие и историческо подценяване на тази област на медицината. Той отбеляза, че нивата на навлизането на нови кадри ще останат ниски, ако тези фактори останат неразрешени, дори ако възнагражденията и условията на труд се подобрят, какъвто е случаят в скандинавските страни.  Президентът на FEMS Алесандра Спедикато посочи, че за да подобри привлекателността на професията, се  работи за признаването й  за по-тежка категория труд, създаване на възможности за по-ранно пенсиониране и други мерки, които да бъдат стимул за по-младите поколения.

Подобно на останалите европейски граждани, медиците преживяват етап на променящи се ценности. Желанието им да се занимават с медицина отслабва. Те се нуждаят от мерки за за подобряване на условията на труд, предотвратяване на професионалното прегаряне и възможности за баланс между работата и личния живот. Подобни политики предполагат необходимост на институционално, национално и международно ниво, за да се гарантира устойчивост и устойчивост на здравната работна сила, гласи още общият документ.

Източник: https://www.medscape.com/viewarticle/european-medical-groups-call-action-workforce-crisis-2025a10001t6
https://www.uems.eu/blog/uems-publications-releases-5/joint-policy-on-health-workforce-crisis-82