Броят на разкритите лечебни заведения в страната за последните 25 години до момента е над 400. Това става ясно от официален отговор на Министерството на здравеопазването до Medical News, получен по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Според него броят на издадените разрешения за осъществяване на лечебна дейност от министъра на здравеопазването по реда на Закона за лечебните заведения на нови лечебни заведения от 2000 г. до момента е общо 437. За същия период са закрити 84 лечебни заведения, което означава, че за всяка закрита болница у нас се откриват средно по пет нови. Според предвиденото в Закона за лечебните заведения на разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи, диализните центрове и тъканните банки. Разрешението за осъществяване на лечебна дейност се издава от министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Освен разрешение за нови болници, здравният министър разрешава и разкриване на нови медицински дейности във вече съществуващи лечебни заведения. Одобрените такива само от началото на 2024 г. до момента е 67.
Големият брой болници у нас у нас често присъства в различни официални анализи и статистики и се дава като пример за нереформираната болнична система на фона на липсата на строги критерии за ползване на обществен ресурс под формата на договор с НЗОК. Темата присъстваше и в доклад за резултатите от дейността на работна група към НЗОК, в който бяха анализирани причините за увеличения обем отчетена дейност в болничната помощ, фиктивно отчетени легла към фонда, както и пропуски в извънболничната дейност. “Либералните режими и изисквания на Националната здравна карта и Наредбата за реда и избор на лечебните заведения за болнична помощ, с които НЗОК сключва договор, не позволяват Касата да договаря болнична дейност със стратегически партньори – тези, които дават най-добро качество на медицинските услуги, гарантират пълна равнопоставеност, свовременност и безопасност за пациентите, както и комплексност за предоставяните услуги”, гласеше докладът. В него се посочваше и че лечебните заведения – изпълнители на болнична помощ, са мотивирани да приемат повече пациенти, като това е свързано със съществуващия към настоящия момент принцип на заплащане “Повече пациенти – повече финансови средства”.
Припомняме, че според Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги болничната структура в България се характеризира със свръхкапацитет, който не отговаря на нуждите на населението. Също така, според авторите й липсата на подходящи стимули за развитие на амбулаторните дейности в рамките на лечебните заведения за извънболнична помощ и агресивната политика на болничния сектор за реализиране на голям брой хоспитализации в голяма степен обезличава специализираната извънболнична помощ и я лишава от стимули за развитие.
Болничната експанзия на фона на липсата на реформи, които да отсеят най-добрите структури, предлагащи максимално добри грижи за пациентите си, стана и причина в последните години да се заговори за нуждата от мораториум над разкриването на нови болници. “Роенето на лечебни заведения в страна снижава качеството на предлаганите услуги и увеличава доплащането от страна на пациентите, което в момента надхвърля 45%“, заяви бившият здравен министър проф. Христо Хинков през членовете на парламентарната здравна комисия при първото му изслушване начело на ресорното министерство. Затова и той искаше и налагане на мораториум над откриването на болници в страната до утвърждаване на нова Национална здравна карта. И въпреки че бяха предложени законови промени в тази насока, депутатите отхвърлиха предложението за забрана новите болниците да могат да сключват договор с НЗОК.
В скорошно изявление по темата вече бившият служебен здравен министър д-р Галя Кондева пък заяви, че не подкрепя идеята за налагане на мораториум за нови болници въпреки очертаващия се дефицит в бюджета на НЗОК. Припомняме, че заложеният бюджет от над 3,5 млрд. лева, предвидени за болнична помощ в бюджета на НЗОК за 2024 г. отново се оказа недостатъчен и лечебните заведения продължават да отчитат дейност, която надвишава значително прогнозните им бюджети. Тенденцията се задълбочи след решенията на Конституционния и Върховния администриативен съд, с които лимитите бяха отменени.
“Виждаме някакво решение на проблема с многото болници в страната чрез промени в Закона за лечебните заведения, като на този етап не изповядваме идеята за мораториум, тъй като не можем да ограничим пазара, но процесът така е регламентиран, че НЗОК много внимателно трябва да прецизира становищата си, когато подкрепя разкриването на лечебни заведения”, заяви д-р Кондева по време на изслушването й в пленарна зала относно дефицита в бюджета на НЗОК. Според нея част от проблемите биха могли да се решат с промени в Закона за лечебните заведения. „В Министерството на здравеопазването работи голяма група от експерти, за да може да се вземат правилни решения, така че този процес да се регламентира по начин, по който наличните средства да бъдат достатъчни и пациентите да получат качествена медицинска помощ, а и в същото врече да не се наруши свободният им избор за достъп. В МЗ смятаме, че на държавно ниво трябва да се укрепят и да бъдат работещи областните болници, както и една част от държавните лечебни заведения в големите градове, тъй като те поемат основната тежест от диагностиката и лечението на пациентите в районите им, посочи още тя. Анализирали сме състоянието им, финансовите им показатели са добри и през изминаващата година инвестираме основно в областни болници за подобряване на условията им„, допълни министър Кондева, цитирана от БТА.
Каква политика по отношение на болничната система у нас ще предприеме новият здравен министър в лицето на доц. Силви Кирилов и дали в нея ще залегнат така чаканите реформи или статуквото ще бъде бетонирано предстои да разберем.
Полина Тодорова