Началникът на Референтния център за диагностика и лечение на слухови заболявания към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ проф. д-р Диана Попова даде съвети към родителите за това как да разпознаят евентуални проблеми със слуха при децата им. Специалистът обясни на какво обикновено се дължат нарушенията на слуха в ранна детска възраст и как те сами могат да се ориентират, че детето им има такъв проблем.

Ако едно бебе има вродено увреждане на слуха, обикновено това се хваща със задължителния скрининг в родилното отделение. Възможно е обаче детето да се роди с нормален слух, а след това да намалее способността му да чува, обясни проф. Диана Попова, цитирана от БНР.

През първите 2-3 месеца от живота на детето, за родителите е почти невъзможно да разберат, че то има проблем със слуха. След 3-ия месец обаче те трябва да следят:

– Дали детето реагира на звуци;
– Дали разпознава гласовете на родителите си;
– Дали се успокоява от гласа на майката, която прекарва най-много време с него.

Най-добре е, при най-малкото съмнение да се направи скрининг дали детето чува.

Такъв скрининг е препоръчителен и ако:

– В семейството има човек с намален или липсващ слух;
– Ако се е случил някакъв инцидент по време на раждането (например ако е имало асфикция);
– Ако е било засегнато от вътреболнична инфекция в родилното отделение;
– Ако детето е недоносено и е родено с по-ниско тегло;
– Ако след раждането е било в кувьоз.

Във всички тези случаи трябва да се проследи слухът на детето не само в първите месеци, но и по-нататък във времето.

Най-разпространеното намаление на слуха се причинява от инфекции, когато детето започне да посещава ясла или детска градина. Появяват се симптоми на третата сливица, като затруднено дишане и хъркане, но проблемът е временен и децата развиват умението си да говорят. Ако обаче дете на година и половина-две не разпознава речта на околните и не реагира, това означава, че има нарушение във вътрешното ухо.

Специалистите установяват степента на намаление на слуха и преценяват последващите стъпки. Ако намалението е частично, се изписват слухови апарати и детето се подлага на рехабилитация. За съжаление, когато е налице пълна загуба на слуха и слуховите апарати не помагат, тогава се пристъпва към кохлеарна имплантация, разясни проф. Попова. Най-важното е родителите да знаят, че имплантът осигурява развитие на централната нервна система. Детето може да проговори и да се развива нормално. Ако детето е оставено без помощ, каквото и да открие медицината, то няма да бъде полезно за него, защото централната нервна система се развива структурно най-добре през първите години от живота, допълни тя.

Стандартът, който се следва у нас, е от 3- до 5-месечна възраст да се установи нарушението и да се сложат слухови апарати, а около една година да се направи кохлеарна имплантация, за да не запомни детето своята глухота.

Между 2 и 3 на 1000 деца се раждат с частична или пълна глухота, а нелекуваната загуба на слуха води до забавено развитие на речта и уменията за общуване, припомнят от Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където се намира референтният център за диагностика и лечение на слухови заболявания. Оттам обявиха зелен коридор за изследвания на деца до 3 години, за които има съмнение, че са с намален или липсващ слух.

За да бъдат направени специализирани изследвания в УНГ клиниката на ИСУЛ, е необходимо родителите да запишат час по електронен път през сайта на болницата. Добре е семейството да предвиди поне ден за тези изследвания, отбеляза проф. Попова.

Повече информация за инициативата за Зеления коридор за консултация на деца с увреден слух до 3-годишна възраст може да откриете ТУК.