Половината от болниците в страната трябва да бъдат затворени, ако се спазят стандартите по здравни грижи, в които е определен нужният брой на медицинските сестри, акушерките и останалите кадри. Това мнение изрази Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БAПЗГ). Тя, заедно с ръководствата на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите и Българската асоциация на помощник-фармацевтите настояха за спешни мерки за решаване на проблемите с кадровата криза сред този тип кадри.
Василева припомни, че вече няколко години се настоява за приемането на стандартите, но реални мерки за прилагането им липсват. “Изслушват ни любезно, но няма предприети мерки”, заяви тя. „Не може непрекъснато да излизат нови болници и никой да не може да отговори колко точно лекари, сестри, акушерки, лекарски асистенти, фелдшери ще работят в тези лечебни заведения. Това трябва да се прекрати”, каза Милка Василева и апелира и медиите да се интересуват повече от тези проблеми.
„Ние сме абсолютно наясно, че ако тези стандарти се спазят, поне половината болници не трябва да ги има. Това са стандарти, съобразени с международните стандарти по здравни грижи и българската традиция. Предлагаме в болниците да бъдат назначени болногледачи и здравни асистенти, които да бъдат обучени и които да бъдат в помощ на медицинските сестри и ще са под тяхното наблюдение”, обясни Василева. По този начин сестрите ще бъдат облекчени в работата си и ще насочат изцяло към пряката медицинска дейност.
За пореден път председателят на БАЗПГ изнесе силно обезпокоителната статистика за кадровата обезпеченост в сектора – медицинските сестри у нас са 22 820 на фона на 55 000 през 1993 г. Всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст, всяка четвърта акушерка е в пенсионна възраст. В следващите няколко години една трета от сега работещите сестри ще бъдат в пенсионна възраст. Българското здравеопазване е в колапс. Работейки на няколко места, медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите спасяват системата, каза тя.
Василева допълни, че въпреки многото настоявания за решаване на тези проблеми, до момента реални мерки от страна на управниците не са предприети. Настояваме за законодателни промени и политически консенсус по темата, категорична бе тя.
Председателят на БАЗПГ коментира и изготвената от МЗ стратегия за задържане на медицинските сестри, с която се цели увеличаване на тези кадри с 30% до 2030 година, отбелязвайки, че това не може да се случи. “Невъзможно е, защото младите хора нямат мотивация да се обучават в нашите професии”, заяви тя, отбелязвайки, че в редица лечебни заведения все още не е достигната стартовата заплата от 1500 лв. Около 65% от завършващите не остават в системата на здравеопазването – една част от заминават в чужбина, друга не упражняват професията. Една малка част, които остават и се включват в системата, се изправят пред сериозни проблеми за младите хора. Има огромна пропаст пред по-възрастните хора и по-младите колеги, получава се разминаване между тях, посочи тя, коментирайки бързия темп на развитие на медицината. Василева се спря и на нуждата от единни правила за обучение и надграждаща квалификация на професионалистите по здравни грижи. “Колегите трябва да бъдат обучавани непрекъснато както на новите технологични умения, така и на етичните принципи, които по нов начин регулират работата в медицинските екипи”, обобщи тя.
Заради работата на няколко места, преумората е изключително жестока, синдромът на изпепеляването е обхванал 89% от сестрите, предупреди още Василева.
Основните ни проблеми са свързани с липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите ни. Институциите вземат решения за развитие на професиите ни без да изслушат нас самите, липва ясна формула за следдипломно обучение. Кадровата криза стига до критични нива, налице е разрушаването на професионалния авторитет на професията ни, заяви Лиляна Петрова, председател на БАПФ.
Александър Александров, председател на Българския съюз на лекарските асистенти, също посочи, че липсва комуникация с институциите. Лекарските асистенти са медицински професионалисти, които са изключително важни за българското здравеопазване, защото в техните компетенции е да предоставят медицинска дейност, особено в малките населени места като диагностично-консултативна, профилактична, рехабилитационна и други. В лицето на лекарските асистенти държавата има скрит потенциал за по-добро бъдеще на здравната система, каза още той и посочи, че лекарските асистенти биха имали сериозно място в детското здравеопазване като например в детските градини и в училищата.
Съсловните организации са отправили и отворено писмо до президента, до премиера и до председателя на Народното събрание, в което настояват за среща с тях. Със съдържанието му може да се запознаете ТУК.
Полина Тодорова