„Кризата с COVID-19 може и да отмина, но тежкият урок след нея остава – светът все още е крайно неподготвен за следващия пандемия“. Това каза Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН в Международния ден, посветен на готовността за епидемии 24 декември 2024 г. Неговите забележки резонираха с тези на СЗО, чийто генерален директор Тедрос Гебрейесус отбеляза, че докато някои болезнени уроци са били научени, много от същите слабости и уязвимости, които позволиха на COVID-19 да се наложи преди 5 години, все още съществуват. Това се посочва в редакторска статия на научното издание The Lancet, озаглавена Инфекциозните болести през 2025 г. – време за смелост и убеждаване.
В нея се отбелязва, че има много причини за безпокойство, касаещи глобалния отговор срещу инфекциозните заболявания. Сред тях са инфекциите с вируса на високопатогенния птичи грип A (H5N1) при възрастни, който предизвиква голяма загриженост в глобалните здравни среди. H5N1 вече доведе до един смъртен случай в Луизиана, САЩ.
Няколко ключови събития през 2025 г. обаче предоставят важни възможности за действие срещу инфекциозните заболявания. Решенията, взети тази година, ще имат широкообхватни последици за пандемиите и глобалното здраве в по-широк план
Май 2025 г. е крайният срок за държавите-членки на СЗО да приключат своите продължителни преговори по Споразумение за пандемията на Световната здравна асамблея. Споразумението, насочено към предотвратяване и подготовка за реакция срещу пандемии, е изключително важно за справяне с COVID-19 и бъдещи пандемии. Страните обаче не успяха да постигнат консенсус, особено по спорни въпроси като споделянето на информация за патогени и основни технологии като ваксини и лечения. Солидарността по тези въпроси несъмнено е предизвикателство в един все по-фрагментиран свят. В случай че споразумението се провали, това ще представлява огромен провал за глобалното здраве и може значително да навреди на доверието в СЗО като ефективна многостранна здравна агенция, гласи още статията.
През март предстои срещата на високо равнище Gavi за 2025 г., която е организирана съвместно от ЕС и фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Gavi, която играе решаваща роля за увеличаване на достъпа до имунизация в страните с ниски доходи, се стреми да събере най-малко 9 милиарда щатски долара, за да финансира най-амбициозната си стратегия за 2026–2030 г. (Gavi 6.0) – защита на 500 милиона деца; спасяване на поне още 8–9 милиона живота от 2026 г. до 2030 г.; и повишаване на глобалната здравна сигурност чрез реагиране на 150 огнища на болести. Gavi е жизненоважен стълб на глобалното здравеопазване, запазвайки имунизационното покритие, намалявайки неравенствата в здравеопазването и предотвратявайки заболеваемостта и детската смъртност, особено в страните с ниски доходи.
Глобалният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария също се очаква да стартира осмия си цикъл за набиране на средства за тази година. Исканата сума вероятно ще надхвърли минималната цел от 18 милиарда долара. Но с промените в администрацията на САЩ – най-големият донор на Глобалния фонд, цари несигурност относно това дали ангажиментите за финансиране ще бъдат изпълнени. Спешният план на президента на САЩ за подпомагане на политиките, свързани със СПИН (PEPFAR), се сблъсква с подобни опасения на фона на политическите спорове около организацията – нейното временно преупълномощаване от правителството на САЩ изтича през март 2025 г.
В среда на финансово затягане правителствата може да са склонни за по-краткосрочни перспективи, а резултатът е, че глобалното здравеопазване се изплъзва още по-надолу сред техните политически приоритети. Глобалните инвестиции в здравеопазването обаче осигуряват възможност за изключителна възвръщаемост на инвестицията, която оправдава постоянния ангажимент, гласи публикацията.
От 2000 г. насам Gavi е защитил повече от 1,1 милиарда деца, спасил е 18,8 милиона живота и е генерирал повече от 250 милиарда долара икономически ползи за икономиките с по-ниски доходи. Предвижда се GAVI 6.0 да генерира поне 100 милиарда долара икономически ползи. По същия начин Глобалният фонд е намалил смъртните случаи от ХИВ, туберкулоза и малария с 61% от 2002 г. насам и е спасил 65 милиона живота.
Заплахите от инфекциозни заболявания не са преодолени. В някои случаи те са овладени, но в същото време са готови да се завърнат, ако им позволим да го направят чрез усещане за прекалена самоувереност. 2025 г. не е време за залитане, а е време ангажиментите към глобалното здраве и благополучие да бъдат потвърдени с цел уроците от COVID-19 да бъдат приложени. Нужно е солидарността да се засили и да се гарантира, че светът може да отговори на здравните предизвикателства, пред които всички сме изправени. Превръщането на тази визия в реалност е възможно с достатъчно смелост и убеденост.
Източник: https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(25)00036-4/fulltext#:~:text=Threats%20from%20infectious%20disease%20have,to%20put%20into%20practice%20the