Индивидуализираният подход по отношение на продължителността на антибиотичната терапия при пациенти със сепсис би могъл да намали честотата на нежелани лекарствени реакции, но ефективността на лечението остава неясна.
В рамките на многоцентрово проучване Dark et al. обхващат 2700 пациенти на интензивно лечение (средна възраст 60г) от 41 болници във Великобритания, които са показани за антибиотично лечение поради суспекция за сепсис. Участниците биват разпределени на случаен принцип да получат стандартна терапия, прекъсване на антибиотичния (АБ) режим на базата на стойностите на прокалцитонина, измерени ежедневно, или прекъсване на АБ въз основа на стойностите на С-реактивния протеин (CRP). Лекуващите лекари са заслепени към коя група е всеки пациенти и вместо стойностите на биомаркерите, получават автоматизирана информация за продължителността на АБ лечение в зависимост от това дали тази стойност е паднала под определен фиксиран праг. Лекарите, отговарящи за пациенти в рамото със стандартния подход, получават ежедневни насоки да продължат лечението по протокол.
В сравнение със стандартния подход, продължителността на АБ лечение е съкратена средно с 1 ден в рамото с проследяване на прокалцитонина (11 сравнено с 10 дни); а при пaциентите с проследяване на CRP няма разлика в периода на лечение (11 дни). Смъртността на 28-мия ден е повишена в минимална степен в групите с проследяване на биомаркери (≈21%), отколкото при стандартния подход, но зададените статистически критерии позволяват на авторите да заключат, че съобразяването на продължителността на антибиотичната терапия със стойностите на прокалцитонина в съпоставимо със стандартния подход по отношение на смъртността. Нежеланите лекарствени реакции, асоциирани с АБ, са редки и сходни между изследваните рамена.
Източник:
- Dark P et al. Biomarker-guided antibiotic duration for hospitalized patients with suspected sepsis: The ADAPT-Sepsis randomized clinical trial. JAMA 2024 Dec 9; [e-pub].
