Въпросът не е точи ли се НЗОК, а докога това ще се допуска

НЗОК бива “източвана” от лечебни заведения. Тази констатация направи управителят на НЗОК Станимир Михайлов, цитиран от БТВ, и очаквано предизвика множество реакции  от следящите проблемите в здравния сектор у нас.

На практика обаче споделеното от възстановения на поста след тежък политически скандал и съдебен развой по казуса шеф на обществения здравноосигурителен фонд е до болка познат проблем, за решаването на който вече десетилетия наред не се предприемат радикални мерки, а само палиативни грижи. Причините за това са също обществено известни и се коренят в дълбоките, често финансово, политически и властови обвързаности, които нерядко са в основата на политиките в здравеопазването в България.

В последните седмици управителят на НЗОК неколкоратно сподели, че проверките на Касата водят до “обосновано предположение за засилена патология при отчитането на определени клинични пътеки“ или казано по-просто – отчитане на пациенти по по-скъпи от нужното процедури с цел болницата да получи повече пари от Касата. От изнесените от него данни се разбра, че  в резултат на контролната дейност на Касата за 2024 г.  от болниците са поискани да се върнат близо 25 милиона лева. Дали тези средства ще се възстановят в бюджета на фонда не е съвсем сигурно, защото лечебните заведения могат да оспорят резултатите от проверките пред съда. А голяма част от тях вече имат пребогат опит със съдебната ни система.

Именно заради активността на редица болнични сдружения миналата година Конституционният съд излезе със знаково за сектора решение, а именно – да отмени т. нар. лимити на болниците. Механизмът, въведен през 2019 г., бе с цел по-добър финансов контрол над лечебните заведения, чийто общ бюджет вече съставлява близо половината от този на НЗОК, надхвърлящ 9 милиарда лева. Ефектът от отпадането на финансовите рамки вече се усети – сметките на Касата сочат, че в месеците след решението на съда болниците в страната са отчели средномесечно 10% ръст в дейността си. Това се случва на фона на липса на увеличение на населението, на извънредна заболеваемост или на други обективни причини, които могат да обяснят защо изведнъж болничният сектор започна да работи повече.

Всички тези проблеми бяха публично споделени в доклад за резултатите от дейността на работна група, сформирана по заповед на управителя на НЗОК именно с цел изясняването им. Станимир Михайлов не изключи да има и теч на информация за предстоящите проверки в клиниките, а в интервю пред Medical News призна за слаб контрол от страна на някои директори на районни каси, поради което има няколко дисциплинарни производства заради констатирани грешки и нарушения. Заради всичко това и той се ангажира да засили предварителният контрол, както и автоматичните процеси в него, така че те да не зависят от действията или бездействието на определен администратор в системата, бил той и директор на районна каса.

Тези закъснели, но крайно нужни стъпки, за съжаление най-вероятно отново ще са крайно недостатъчни и само ще закърпят многото пробойни, по които парите в системата на здравеопазването у нас продължават да се изразходват неефективно, а понякога – откровено да се крадат. Основната причина за това е, както се отбелязва и в доклада на експертите на Касата е, че всяка болница у нас, получила разрешение за дейност, може без проблем да ползва обществен ресурс. Какво качество на медицинска дейност предлагат всичките над 340 договорни болнични партньори на Касата, е  въпрос, който преминава от популистко разиграване в предизборните кампании на политиците до тема-табу след провеждането им. “Съществуващата нормативна уредба в страната не позволява НЗОК да сключва договори за дейност с болниците, които предоставят най-добро качество на медицинските услуги, комплексност и гарантират своевременност и безопасност за пациентите”, гласи оценката на авторите на доклада.  В него се отбелязва още, че болниците са мотивирани да приемат повече пациенти, като това е свързано със съществуващия към настоящия момент принцип на заплащане “Повече пациенти – повече финансови средства”.

Този принцип, който се наложи като модел на развитие на здравеопазването у нас, доведе до парадокси като факта, че въпреки над 300-те действащи болници у нас, цялата същинска и нежелана спешност в страната се насочва към малък брой публични болници. През 2023 година от всички 333 броя лечебни заведения в страната, едва в 48 има разкрити структури “Спешно отделение”. Това, естествено води до жестоко натоварване на добрите кадри в сектора, които често са подложени на извънреден труд, до дефицит на персонал и често до финансови проблеми на лечебните заведения, поемащи най-тежките случаи. По-страшното е, че докато той е движещата сила в здравеопазването ни, българите ще продължават да оглавяват мрачните европейски статистики за здравни показатели, въпреки усилията на голям брой български лекари, които работят максимално професионално в грижите за своите пациенти. Доказателството идва от откровенно срамния факт, че България е единствената страна, която отчита нарастване в смъртността от онкологични заболявания както сред мъжете, така и при жените за последните 10 години. Страната ни остава и сред страните от ЕС с най-ниските нива на петгодишна преживяемост за основните онкологични диагнози.

Крещящата нужда да се оцени как функционират всички болници в страната, какво качество на медицинските услуги предлагат, с каква апаратура  и персонал разполагат, какви случаи поемат, отново бива замитана под килима на политическия лобизъм, комфорт и близки връзки. Подобна оценка  обаче би била повече от полезна, защото би очертала основата за реалната реформа в сектора, а именно – избирателност за работа с обществени средства на база най-добро качество и предлагани грижи за пациентите, преструктуриране на част от болниците, прекратяване на договорите на други, чиито ръководители използват медицината основно за подсигуряване на личен комфорт. Осъществяването й би създало не само гаранции, че българските пациенти получават най-доброто от съвременната медицина, но и би осигурило далеч по-спокойна професионална среда за медиците, решили да останат в България.

Тя обаче изисква смелост, която повечето политици, начело на сектора и държавата ни, за които здравеопазването винаги е приоритет, все още не демонстрират. 

Полина Тодорова