Приложението на биоподобни на адалимумаб медикаменти за лечение на псориазис е ограничено от липсата на убедителни доказателства от клинични проучвания за тяхната ефективност и безопасност.

В рамките на кохортно проучване Phan et al. сравняват преживяемостта и профила на безопасност на биоподобните на адалимумаб с тези на самия биологичен препарат, позовавайки се на данни от Френската национална база данни за обществено здраве SNDS, Британския регистър на биологичните лекарства за употреба в дерматологията BADBIR и Испанския регистър за системна терапия на псориазиса BIOBADADERM.

Наивните на адалимумаб пациенти (т. нар. „new users“, n=7387), които започват терапия с биоподобен препарат, биват сравнени с „new users“, получаващи адалимумаб. Същевременно 3654 участници, преминаващи от адалимумаб към биоподобно лекарство, биват сравнени с група пациенти, които продължават терапия с адалимумаб.

Първичните крайни цели включват прекъсване на приема на медикамента и сериозни нежелани лекарствени реакции (сНЛР). Според получените резултати не се установява статистически значима разлика в честотата на спиране на приема по всякакви причини при „new users“ на биоподобния препарат и на адалимумаб (HR: 1.35, 95% CI: 1.19–1.52). Преминаването от адалимумаб към биоподобен препарат е асоциирано с по-висока честота на прекратяване на лечението в сравнение с продължаването на биологичното лекарство (HR: 1.35, 95% CI: 1.19–1.52).

Подобни резултати се регистрират по отношение на прекратяване на приема поради липса на ефективност или нежелани лекарствени реакции. Рискът от сНЛР са съпоставими между „new users“ на биоподобни препарати и на адалимумаб (IRR: 0.91, 95% CI: 0.80–1.05) или между сменилите терапията и продължилите приема на адалимумаб (IRR: 0.92, 95% CI: 0.83–1.01).

Източник:

Phan DB, Jourdain H, Descalzo-Gallego MA et al. Drug Survival and Safety of Biosimilars Compared with Originator Adalimumab for Psoriasis: A Multinational Cohort Study, British Journal of Dermatology, 2024;