Съществуващата нормативна уредба в страната не позволява НЗОК да сключва договори за дейност с болниците, които предоставят най-добро качество на медицинските услуги, комплексност и гарантират своевременност и безопасност за пациентите. Този извод е посочен в доклад за резултатите от дейността на работна група, сформирана по заповед на управителя на НЗОК Станимир Михайлов. В него са анализирани причините за увеличения обем отчетена дейност в болничната помощ, фиктивно отчетени легла към фонда, както и пропуски в извънболничната дейност.
Всеизвестен факт е, че въпреки множеството заявки на управниците и представителите на здравния сектор водещ фактор за ползването на обществен ресурс от болниците чрез НЗОК да е качеството, това не се случва и на практика всяко лечебно заведение, получило разрешение за дейност и отговарящо на условията за работа по определени клинични пътеки, може да сключи договор с Касата. Това води до ситуацията, при която лечебните заведения у нас са над 340 и продължават да се увеличават, а болничният сектор вече формира близо половината от бюджета на Касата, като за догодина се очаква да надхърли 4,1 млрд. от общо 9,5 млрд. лв.
“Либералните режими и изисквания на Националната здравна карта и Наредбата за реда и избор на лечебните заведения за болнична помощ, с които НЗОК сключва договор, не позволяват Касата да договаря болнична дейност със стратегически партньори – тези, които дават най-добро качество на медицинските услуги, гарантират пълна равнопоставеност, свовременност и безопасност за пациентите, както и комплексност за предоставяните услуги”, гласи докладът. В него се отбелязва още, че лечебните заведения – изпълнители на болнична помощ, са мотивирани да приемат повече пациенти, като това е свързано със съществуващия към настоящия момент принцип на заплащане “Повече пациенти – повече финансови средства”.
Също така докладът излиза с извод за изкуствено завишаване на патологията при определени пациенти с цел отчитане и заплащане на лечението им от НЗОК. Това се случва на фона на факта, че експертите не отчитат увеличение на населението за последната година, както и обективни фактори за увеличаване на заболеваемостта.
Припомняме, че според последните разчети на Касата, надлимитната дейност, натрупана от болниците, която ще остане за разплащане за догодина е, в размер на 146 млн. лв. След отпадането на лимитите на болниците, се отчете и ръст от 10% в дейността им на месечна база. От касата обясняват, че основният фактор за увеличаване на разходите в болничната помощ е договарянето на нови дейности от нови и вече съществуващи болници. “Продължава да се задълбочава тенденцията за увеличаване на броя на лечебните заведения за болнична медицинска помощ, които сключват договор с НЗОК. Увеличава се и броят на договорените нови дейности от стари договорни партньори. Непрекъснатото разкриване на нов капацитет за оказване на болнична помощ (нови лечебни заведения, нови отделения нови разрешения за дейност), води и до по-отчитане на по-големи обеми дейности”, гласи докладът.
От него се разбира още, че в резултат на извършените проверки от НЗОК в системата й са вписани 760 легла, които обаче не са фигурирали в договорите между болниците и фонда. Тези легла са “затворени”. Неоснователно получените суми от болниците обаче са във фрапатния общ размер от над половин милион лева или 516 634 17 лв. Общият размер на очакваните санкции ще е от 30 400 лв. от 79 200 лв. В болници в 11 области са установени отчетени дейности от лекари, вписани като специалисти, които обаче не са били със специалност, каквото е изисването. При част от случаите се оказва, че лекарите са получили специалност, но това не е било вписано в договорите.
С цел по-голям контрол, от Касата информират, че са разработени нови механизми за автоматичен контрол преди заплащане, поради което за месец ноември, броят на отчетените рехоспитализации в национален мащаб е намалял с повече от 50%. Чрез тях не се допуска подаване на информация за лекари без специалност и вписването им като лекуващ лекари. Разработват се и нови процеси свързани с дигитализацията на договорите.
Констатациите за извънболничната помощ в доклада на работната група към НЗОК са не по-малко притеснителни. Те показват, че липсата на алгоритми за добра медицинска практика в извънболничната помощ води до некачествено проследяване на пациентите с хронични заболявания в структурите на извънболничната медицинска помощ, а от там и до последващи хоспитализация при обостряне на състоянието в лечебните заведения в режим на спешност. Също така липсата на финансови възможности в част от населението води до нелекуване на някои заболявания в извънболничната помощ, които след време се лекуват срещу повече разходи в болниците.
Полина Тодорова
