Медицинските сестри в България продължават да намаляват. За десет години България е „загубила“ над 10% от медицинските сестри, упражняващи професията към 2014 година. След 2019 година на един лекар вече има средно по-малко от една сестра, а това поставя качеството на медицинските грижи под сериозен въпрос.
Teзи тревожни данни се посочват в анализ на Института за пазарна икономика „Десет решения на проблема с медицинските сестри“, който разглежда проблема с намаляващия брой на медицинските сестри, като част от проблема за качеството на медицинската услуга, но и предлага решения за неговото преодоляване.
Проблемът с намаляващия брой на медицинските сестри у нас е проблем не само за качеството на медицинската услуга, но и изобщо за предлагането ѝ в определени региони. Ако не бъдат взети мерки за решаването му в скоро време, е възможно здравните резултати да продължат да се влошават, а една евентуална здравна криза да прерасне в медицинска катастрофа. Липсата на достатъчно медицински сестри е възможно да създава паралелен процес на намаляване на търсенето – т.е. здравните заведения преструктурират дейността си по начин, изискващ по-малко на брой персонал с такава квалификация. Това създава ново равновесие – по-малко медицински сестри при запазване на (относително) ниско заплащане – с всички последици, които това генерира за качеството на здравните услуги. Множество изследвания показват негативното влияние на ниския брой медицински сестри върху качеството на здравните услуги и решаването на проблема в България преминава през предприемането на редица мерки, които могат да са непопулярни или неподкрепени от всички заинтересовани страни, но това не бива да спира вземащите решения да действат, категорични са от института за пазарна икономика.
Данните на НСИ показват още, че през 2023 година общият брой на медицинските сестри достига 28,6 хиляди. Той продължава да намалява за десета поредна година, въпреки че при останалите медицински специалисти по здравни грижи не се регистрира такова намаление. Очевидно при тази категория са налице системни и нерешени проблеми, отбелязват от ИПИ.
В болничната помощ са заети 25 928 професионалисти по здравни грижи, от които 17 977 са медицински сестри. В извънболничната помощ професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 6 948 души. В детските ясли през същата година работят 3317 медицински сестри.
Данните поставят много въпроси по отношение на това как изобщо е възможно да функционира българското здравеопазване в момента. Едно обяснение е постепенното увеличение на медицинските специалисти в категория „други“ – те нарастват с 13% за десетгодишния период. Там се включват болногледачите, които в много случаи са наемани от лечебните заведения, за да извършват част от работата на медицинските сестри. Това много често са студенти по медицина или по здравни грижи, които работят по време на следването си, както и хора, желаещи да помагат на лечебните заведения като доброволци.
Данните за броя на медицинските специалисти в сравнителен план с останалите страни от ЕС показват, че докато при лекарите по медицина и дентална медицина броят им спрямо населението е относително висок, то при специалистите по здравни грижи нещата не стоят така. Броят на лекарите у нас достига 444,6 на 100 хиляди души от населението, а на зъболекарите – 115,4 на 100 хиляди през 2022 година, като и двете стойности са над повечето страни от ЕС. Това на практика означава, че България разполага с достатъчен брой лекари и особено – лекари по дентална медицина – и за количествен недостиг при тях трудно може да се говори. Остава като проблем регионалното им разпределение и разпределението по отделни медицински специалности, посочват от института.
В България около 1% от заетите в икономиката лица са медицински сестри. За последните десет години медицинските сестри у нас като дял от общата заетост намаляват от 1,11% (2014 година) до 1,02% през 2022 година. Освен в България, този дял намалява само в Кипър и Унгария. С други думи – макар и малко на брой и като дял в общата заетост, у нас привлекателността на професията на медицинската сестра не дава перспектива за благоприятно развитие, анализират от ИПИ.
В анализа се посочва, че равнището на заплащане на труда на медицинските сестри влияе пряко върху мотивацията им да упражняват професията. В много изследвания ниското ниво на заплащане е една от основните причини медицинските сестри да напускат работа, да емигрират или да сменят професията си.
От данните на Националната агенция по приходите е видно, че медицинските сестри получават доходи, значително надвишаващи записаните в Колективния трудов договор минимални нива на основните възнаграждения – към декември 2023 година месечният им осигурителен доход надхвърля 2300 лева. За една година средният осигурителен доход на сестрите се е увеличил с 21%. От ИПИ обаче посочват, че трябва да се има предвид, че ножицата между основна заплата и реален осигурителен доход се отваря поради няколко причини – допълнителни възнаграждения над основното, плащания за прослужено време, плащания за работа на повече от едно работно място, плащания за специализации и образователни степени, работа в условия на извънреден и нощен труд и други. Средният осигурителен доход обаче е реален измерител на достигнатото ниво на възнаграждения в даден сектор, разясняват от там.
От ИПИ предлагат и различни решения, с които може да се преодолее кадровата криза сред медицинските сестри:
- Значително повишаване на възнагражденията на медицинските сестри извън общото увеличение на цените на клиничните пътеки и медицинските дейности в извънболничната помощ – удвояване на възнагражденията в рамките на една или две години с предвидими стъпки ще е сериозна заявка за решителни действия в тази посока. Увеличаването на възнагражденията е най-лесната и най-ефективната мярка за повишаване на привлекателността на медицинската професия. Нейното действие няма да е мигновено, но ще даде ясен сигнал както на работещите в момента, така и на желаещите да упражняват професията, че в нея има възможност за развитие и обещание за стабилен доход. Изключително важно е да се обмисли добре механизмът на финансиране на подобна мярка, тъй като опитът досега сочи, че увеличението на средствата по клинични пътеки или медицински дейности всъщност не достига до медицинските сестри. Това означава, че увеличението следва да е изнесено извън стандартните финансиращи механизми – под формата на отделен фонд, стипендиантска програма или друга бюджетна програма, насочена пряко към всяка една медицинска сестра у нас.
- Разширяване на обхвата на дейностите, които болногледачите и/или недипломираните медицински сестри да имат право да извършват в лечебните заведения при определени условия – реалният живот изпреварва законодателството и на практика и в момента болногледачите извършват част от работата на дипломирани медицински сестри. Регламентирането на тези дейности или освобождаването от част от регулациите на труда ще облекчи голяма част от лечебните заведения да наемат и понискоквалифицирани служители.
- Намаляване на срока на обучението за медицинска сестра във висшето образование с два семестъра до постигане на минималните изисквания на директивата. Необходимо е да се изследват учебните програми и държавните изисквания за обучение и какви възможности за облекчение има в тях.
- Проучване и програма от целенасочени мерки за повишаване на степента на задържане на студени в специалността, съответно – постигане на по-висок дял на завършили специалността сред тези, които са избрали следването.
- Мерки за привличане на медицински сестри от трети страни: България трябва да се опита да използва „ресурса“ на медицински сестри в страни извън ЕС с активно търсене, стимули за започване на работа (например на принципа на зелените карти), улеснения в скоростта на признаване на обучението, удостоверенията и квалификацията и бърза писта при недостиг на изисквания за квалификация (доизучване).
- Разрешаване на медицинските сестри със собствена практика да договарят самостоятелно с НЗОК нейното заплащане. Възможностите за самостоятелна практика вече привличат към професията сестри, които желаят да работят самостоятелно и дават възможност на тези, които упражняват професията в лечебни заведения в момента, сами да станат работодатели. Изборът на форма и вид заетост и възможността да се договаря заплащане за труда във всички случаи се отразява благоприятно на пазара на труда на съответната професия.
- Създаване на ясна пътека за професионално развитие, включваща заплащане на труда, обучение и етични норми. Ако такъв тип мярка бъде предприета, това ще даде по-ясна визия за развитието на заетите в дългосрочен план, както и за възможностите, които професията им предоставя. Следва да се има предвид, че изпълнението на подобна мярка е в пряка отговорност на работодателите на медицинските сестри и без техния активен ангажимент тя няма да се случи.
- Засилване на стимулите за по-добро регионално разпределение на сестрите заедно с намаляване на броя на болниците (или селективно договаряне с лечебните заведения). Тези стимули са формулирани добре, но на този етап не постигат целите си, което навежда на мисълта, че вероятно предвидените средства за тях не са достатъчни.
- Премахване на регулации и ограничения за работа в детски заведения и училища.
- Освен финансиране на лекари и други медицински специалисти за работа в отдалечени региони следва да се обмисли и трансформиране на здравната система чрез концентриране на високоспециализирани дейности и услуги в няколко централни болници, засилване на спешната помощ и разширяване на услуги в извънболничната за сметка на болничната помощ в по-голямата част от населените места в България. Концентрацията на услуги дава възможност за по-добро заплащане и много по-добри възможности за квалификация и за развитие на медицинския персонал.
Проблемът със структурния дефицит на медицинските специалисти не е само български феномен. По оценки на Световната здравна организация недостигът на лекари и други медицински специалисти се очаква да достигне 10 милиона през 2030 година. Германската статистическа служба пък дава прогноза за липса на между 280 и 690 хиляди специалисти по здравни грижи в германското здравеопазване. Това на практика показва, че проблемът е глобален и на България ще се наложи да се конкурира със силно развити държави в създаването, привличането и задържането на медицински кадри. За малка отворена икономика подобна задача изисква висока степен на
планиране, организация и множество смели и неотложни действия, ако трябва да предотвратим съвсем реалната опасност след няколко години да се окажем практически без здравни специалисти в здравната ни система, изтъкват още от ИПИ.
С целия анализ може да се запознаете ТУК.
