Глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1) рецепторните агонисти, назначавани предимно при захарен диабет и затлъстяване, биха могли да подобрят хода на заболяването при пациенти с разстройство, свързано с употреба на алкохол (AUD).
До момента няма ясен механизъм, по който тези медикаменти повлияват хода на AUD, но резултатите от предклиничните проучвания повдигат хипотезата, че GLP-1 агонистите намаляват желанието за консумация на алкохол чрез повлияване на GLP-1 рецепторите в системата за „награждаване“ в главния мозък. С цел определяне дали приемът на GLP-1 агонисти е асоцииран с риск от хоспитализации по повод AUD Lähteenvuo et al. се позовават на национална база данни в Швеция, в която фигурират ≈230,000 пациенти (възраст 16-64г.) диагностицирани с AUD. Средният период на проследяване е 9г.
Дизайнът на проучването позволява на всеки участник да упражнява самоконтрол по отношение на консумацията на алкохол, включително и в периодите, когато не приема GLP-1 агонисти. Семаглутид и лираглутид са асоциирани с по-нисък риск за хоспитализации по повод AUD (отношение на риска съответно 0.64 и 0.72). Сред лекарствата за лечение на AUD (т.е. налтрексон, дисулфирам и акампросат), само налтрексон е асоцииран с по-нисък риск за хоспитализации (HR 0.86). Приемът на GLP-1 агонисти не е асоцииран с повишен риск от хоспитализация по повод суицид.
Източник:Lähteenvuo M et al. Repurposing semaglutide and liraglutide for alcohol use disorder. JAMA Psychiatry 2024 Nov 13;
