Фондация „Лъчезар Цоцорков“ отчете резултатите от проведената кампания за скрининг за рак на дебелото черво с близо 93 000 извършени теста. За важността на скрининга в онкологията потърсихме мнението на д-р Росица Кръстева, която е специалист по медицинска онкология и началник на Онкологичния център в МБАЛ „Уни Хоспитал“.
Д-р Кръстева, успешна ли беше първата национална кампания за скрининг на рак на дебелото черво?
Тази кампания бе изключително успешна и показа, че е възможно такава инициатива да се организира и реализира с висока ефективност. Показа и как трябва да се ангажират медии, да се проведе информационна кампания. Този успех обаче не би бил възможен без предварителните месеци на усилена подготовка, отдаденост и съвместни усилия на целия екип.
Данните, които изнесохме по време на отчитането на кампанията, потвърдиха още веднъж известната в целия свят статистика, че скрининговите кампании спасяват животи. Чрез скрининга заболяването се открива рано, когато хората нямат симптоми и изобщо не подозират, че може да имат рак. При рано откритото злокачествено заболяване се прилагат и много по-малко методи за лечение. Понякога е достатъчно само да се отстрани полипът или да се направи операция и след това при този пациент да не се налага друг вид лечение. Така че за три месеца тази кампания показа, че в България може да се организира скрининг и то толкова ефективен, колкото и в страните, където това е национална политика. Показа се и че това не е толкова скъпо мероприятие. Както и доц. Желязко Арабаджиев, член на Борда на Мисия за рака към Европейска комисия и контактно лице по инициативите на Европейската комисия, свързани с рака на гърдата и на дебелото черво, отбеляза, че скринингът е направен по всички изисквания за скринингова кампания на Европейския съюз, което е допълнителен бонус за България. Друг позитивен резултат е и че Министерството на здравеопазването прояви интерес да приеме тази програма, която е на практика готов модел.
Каква е разликата между скрининга и профилактиката?
Категорично трябва да се прави разграничение между скрининг и профилактичен преглед. Скринингът е организирано мероприятие, насочено към целева група в определени възрастови граници, с евтин метод, който може да се приложи лесно и бързо. В случая, в скриниговата кампания на фондация „Лъчезар Цоцорков“ бяха включени лица между 50 и 74 години. Тези с положителни резултати бяха изпратени на следваща диагностична процедура, която вече налага диагностичен метод за доказване или отхвърляне на диагнозата рак. Важно е да се знае, че тестът не е диагноза. Тестът е нещо, което показва, че има някакъв проблем – може да е рак, може да е възпаление или нещо друго, и този проблем налага допълнителен метод за изясняване.
Профилактичният преглед, за разлика от скрининга, се прилага, когато дадено лице пожелае да си направи такъв, или чрез организирани прегледи от работодателя или друга организация. Този преглед може да включва общи кръвни изследвания, ехограф и др. При профилактичния преглед нямаме нищо, което да е насочено с цел да открие рак в ранен стадий и разчитаме на случайно установяване на такова.
Изминаха почти две години от приемането на Националния антираков план, в който скринингът е ключов елемент. Виждате ли активни стъпки по прилагането на този план в сферата на онкологията у нас?
Според мен, в Министерството на здравеопазването има неразбиране за това какво е скрининг, какво е скринингова кампания и какво е профилактичен преглед. Скринингът включва ежегодни мероприятия, насочени към определена целева група. Скрининговата кампания може да бъде проведена за определен период от време, а профилактичните прегледи може да се правят по различен повод и с различни методи. Ако се погледне сайта на МЗ, се вижда, че има обявени скринингови кампании, а трябва да има скрининг. С други думи, министерството трябва да използва правилна терминология. Например, кампанията за рака на маточната шийка е за групи жени на 20-29 г. и 40-49 г. и аз питам къде отиват жените на възраст между 30 и 40 години. Оказва се, че за точно тази възрастова група е залегнала възможност за провеждане на цитонамазка чрез насочване през профилактичния преглед по Наредба 8. Или както при скрининга за рака на дебелото черво е заложено да са направени 1900 теста, ако съм запомнила правилно цифрата, за една година, което е крайно недостатъчно.
Отново обръщам внимание, че скринингът се прави всяка година към определена целева група, има точно установен път на пациента къде да бъде насочен след наличието на положителен тест и какъв диагностичен тест да се използва за това. И след този тест се определя дали да се прави изследване през една или две години.
Имаме ли достатъчно достъп до иновативно лечение за напредналите форми на онкологичните заболявания?
В България имаме достъп до иновативни терапии, включително имунотерапия и таргетна терапия, но остава предизвикателството на ранната диагностика. Без добре организирани скринингови програми, твърде много пациенти се диагностицират в напреднал стадий, когато заболяването изисква продължително лечение. Затова усилията ни трябва да се насочат към изграждане на национални програми за скрининг, които да гарантират навременна диагностика и превенция.
Ако инвестираме в ефективни програми за скрининг, ще можем да идентифицираме заболяванията в много по-ранен стадий, когато лечението е по-ефективно, по-достъпно и с много по-добри резултати за пациентите. Скринингът не само спасява животи, но и оптимизира разходите за здравеопазване, като позволява ранна интервенция.
Затова, докато говорим за важността на иновативните терапии, нека не забравяме, че те са само част от решението. Реалната промяна в борбата с онкологичните заболявания ще настъпи, когато комбинираме съвременно лечение с ефективна превенция и скрининг. Това е комплексен подход, който би дал възможност на повече пациенти да избегнат напредналите стадии на заболяването и да имат по-добри шансове за живот.
Полина Тодорова
