Най-уязвими за развитие на хронично бъбречно заболяване са хората с диабет и/или хипертония
Проф. д-р Бисер Борисов е нефролог с многогодишен опит. Той е началник на Клиниката по нефрология към Медицински университет, гр. Плевен. Неговите научни интереси са в областта на острата и хронична бъбречна недостатъчност, съдов достъп в хемодиализата, перитонеална диализа, редки нефропатии. Проф. Борисов е Член на Управителния съвет на Българското нефрологично дружество.
Проф. Борисов, какво се случва с бъбреците на пациентите, когато имат хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)? Какво представлява ХБЗ?
Хроничното бъбречно заболяване е свързано с намаляване броя на функционалните единици (нефроните) на бъбреците, което може да е израз на заболяване или естествено стареене на организма. ХБЗ води до прогресивна загуба на бъбречната функция. Заболяването преминава през няколко стадия като често първите от тях протичат без симптоми и пациентите не могат да разберат, че бъбреците им са болни. Ранните етапи могат да бъдат обратими, докато с напредване на ХБЗ увредата на бъбреците се ускорява и може да се стигне до бъбречна недостатъчност, която изисква диализа.
Проф. Борисов, какво е разпространението на ХБЗ?
Разпространението на ХБЗ се оценява на около 10% от световното население, като се очаква този дял да нараства. Това означава, че боледува 1 на всеки 10 човека.
Каква е причината за късното откриване на ХБЗ?
Основните заболявания водещи до ХБЗ са захарен диабет, артериална хипертония. Те протичат без специфични за бъбречното засягане симптоми и не водят болния своевременно при специалист.
Какви са симптомите на ХБЗ?
Обща отпадналост, честото нощно уриниране, повишено артериално налягане и отоци по долните крайниците са обичайно първите клинични белези на ХБЗ.
Проф. Борисов, твърди се, че ХБЗ е една от водещите причини за смърт в света, като се очаква през 2040 година да бъде на 5-то място. Вярвате ли в това?
Това е вярно! Рискът от сърдечносъдова смърт нараства динамично с влошаване на бъбречната функция. Застаряването и затлъстяването са основните предпоставки за това.
Кои пациенти са изложени на най-висок риск от развитие на ХБЗ?
Възрастните, над 65-годишна възраст, хората със захарен диабет, високо кръвно налягане, фамилно обременените са с най-висок риск за развитието на ХБЗ.
Кога трябва да се започне лечение на ХБЗ?
Лечението трябва да започне толкова рано, колкото е възможно! В самото начало то е насочено към промяна в стила на живот и диета. Едва след това – към лечение на основното заболяване, довело до ХБЗ като диабет, високо кръвно и други или заместване на постепенно отпадащите бъбречни функции.
Проф. Борисов, какво биха изгубили пациентите, ако не достигнат навреме до съвременно лечение?
Въпросът е много интересен! Спекулативно е да се твърди, че своевременната диагноза ХБЗ може да предотврати развитието на заболяването. Основното, което можем да постигнем в резултат на немедикаментозните и медикаментозните лечебни мероприятия е забавяне на скоростта на прогресията на заболяването и отлагането на диализата.
От друга страна е безотговорно човек да знае за наличието на бъбречно заболяване и да не се проследява от личен лекар или специалист.
Най-важната полза за пациента и близките му е, че те ще бъдат своевременно информирани за състоянието и очакваните следствия.
Как да се грижим за бъбречното си здраве? Какви са Вашите съвети?
Според мен, основните мерки, които човек може да предприеме за профилактика на бъбречното си здраве, са свързани с контрол на телесното тегло и всички заболявания, които вторично могат да увредят бъбреците. Затлъстяването е съвременния бич за човечеството. Нещата изглеждат прости – или има излишен прием на храна, или недостатъчно движение и друга физическа активност, или (както е най-често!) – и двете. С намирането на баланса между физически натоварвания и прием на храна, хората могат да предотвратят развитието на много заболявания, включително и бъбречно увреждане. Стриктният контрол на артериалното налягане и кръвната захар са залог за намалено бъбречно увреждане. Пациентите с наднормено телесно тегло, диабет и хипертония трябва да изследват поне веднъж годишно функцията на своите бъбреци. Достатъчен минимум е изследване на „обикновена урина”, креатинин и пикочна киселина в кръвта. Консултацията със специалист нефролог също е добре да се предвиди, веднъж годишно при хора с тези заболявания и възрастни. Бъбрекът е този орган, изследването на който с прости диагностични методи може да ни даде информация за здравето на целия организъм.
Материалът се публикува със съдействието на АстраЗенека България. Има информативен характер и не е предназначен да замести консултацията с лекар. При въпроси относно Вашето здраве винаги се консултирайте с лекар. BG-10217/11.2024 год.
