Разширяване на пакета от здравни дейности, заплащани от НЗОК, се предлага с нормативни изменения. Те засягат Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. С тях се осигурява по-широк достъп на пациентите до медицинска помощ, както и допълнителни възможности за диагностика и лечение.
С промените се предлага в пакета дейности по медицинската специалност „Обща и клинична патология“ да се включи и течно-базирано цитологично изследване на материал от шийката на матката. Изследването се провежда за профилактика на рак на маточната шийка.
Цитологичният скрининг за рак на маточната шийка се прилага като конвенционална цитология и течно-базирана цитология, се припомня в мотивите към промените. Основните предимства на съвременния метод „течно-базирано цитологично изследване на материал от шийката на матката“ спрямо конвенционалната цитологията са свързани с възможност за по-ранна и точна диагностика, както и възможност за тестване за наличие на човешки папиломен вирус в случай на гранични случаи, т.е. освен за цитологично изследване, дава възможност за продължаване на изследването с имуноцитохимия и/или HPV тестване. Течно-базираното цитологично изследване позволява оценка на клетъчните характеристики и на вирусния статус само с едно пробовземане, с което се преодоляват недостатъците на изследвания чрез използването само на цитология или само на вирусна ДНК за HPV.
Диагностиката на пациентки с рак на шийката на матката е от ключово значение и е заложена в Националния план за борба с рака, като скрининговите програми са сред инструментите с най-голямо влияние върху общественото здраве. Сериозните усложнения, водещи до висока смъртност, заболеваемост включтително стерилитет, в контекста на влошената демографска ситуация в страната налагат по-прецизна методология в цитологичното изследване. Предложеният високотехнологичен диагностичен метод „течно-базирано цитологично изследване на материал от шийката на матката“ има съществен принос за подобряване нивото на профилактика и навременната диагностика на HPV-свързаните ракови заболявания, се мотивира още предложението.
Също така, в пакета дейности по медицинската специалност „Клинична лаборатория“ се предлага да залегне и определяне на албумин-креатининово отношение в урината и изчислена гломерулна филтрация (eGFR) в mL/min/1.73m2.
Изследванията за определяне на албумин-креатининово отношение в урината и изчислена гломерулна филтрация (eGFR) в mL/min/1.73m2 са важни показатели за оценка на бъбречната функция. Към настоящия момент в клиничната и лабораторна практика за оценка на бъбречната функция се изследва показателят „креатинин“, който не е достатъчно информативен, тъй като зависи от различни фактори.
Прогресията на хроничното бъбречно заболяване протича безсимптомно и това е причина за късно диагностициране, ненавременна терапия и развитие на бъбречна недостатъчност, която налага диализа. Най-уязвими са пациентите със захарен диабет и/или артериална хипертония. С промените се предлага автоматично изчисляване на eGFR на база изследвания креатинин по CKD-EPI формула, предложена от Експертния съвет по клинична лаборатория в съответствие с Kidney Disease: Improving Global Outcomes (KDIGO) 2021. Създава се възможност за извършване на медико-диагностичните изследвания след насочване от лекар от първичната или специализираната извънболнична медицинска помощ, което осигурява достъпна и надеждна оценка на бъбречната функция и подобрява вземането на клинични и терапевтични решения при пациенти с намалена бъбречна функция, гласят мотивите.
С всички предлагани промени може да се запознаете ТУК.
