Д-р Неда Сергеева бе отлична на тазгодишната конференция на Българското дружество по офталмология с наградата „Проф. Дъбов“ за млад учен, която бе връчена от наследниците на проф. Дъбов. Тя е специализант в УМБАЛ „Александровска”. Разговаряме с нея за избора на професията, за рисковете от прекомерното излагане пред електронни устройства за зрението на децата и други важни теми.
Д-р Сергеева, Вие бяхте отличена с наградата на Българското дружество по офталмология на името на „Проф. Дъбов“. Бихте ли разказали малко повече за това отличие?
Наградата на името на проф. Дъбов е висока чест за мен, защото тя е признание не само за индивидуалните ми усилия, но и за съвместната работа с моите колеги и ментори. Тази награда се връчва за принос към развитието на офталмологията в България, а получаването ѝ ме мотивира още повече да се фокусирам върху научната и клиничната си дейност, за да допринасям за подобряване на качеството на лечение в нашата област.
Защо избрахте офталмологията за своя специалност?
Офталмологията представлява уникална синергия между висока прецизност и бързо развиващи се технологии. Възможността да възстановяваш или подобряваш зрението на пациентите е както професионално удовлетворяваща, така и социално значима. Освен това, тази специалност предоставя изключително поле за иновации, което ме мотивира да усъвършенствам уменията си и да допринасям за напредъка на медицинската наука.
Обръща ли българинът достатъчно внимание на очите си?
Моите наблюдения показват, че все повече хора в България започват да се грижат за очите си, но все още има какво да се желае. Рутинните прегледи често се пренебрегват, а много пациенти идват при нас едва когато проблемът вече е сериозен. Информацията за превенцията на очните заболявания и важността на редовните консултации все още не достига до всички.
Какви са Вашите наблюдения по отношение на зрението на децата, които прекарват все повече време пред електронни устройства?
Значителното увеличение на времето, което децата прекарват пред екраните, оказва негативно въздействие върху зрителната им система. Това води до увеличаване на честотата на миопия (късогледство), както и на симптомите на т. нар. дигитална умора – напрежение в очите, сухота и замъглено зрение. Продължителната фокусирана работа на близко разстояние без подходящи почивки създава предпоставки за дългосрочни зрителни проблеми.
Какви са Вашите съвети към родителите в тази насока?
Препоръчително е да се ограничат времевите рамки за работа с електронни устройства в съответствие с възрастта на детето. Родителите трябва да насърчават чести почивки – по правило на всеки 20 минути детето да поглежда далеч за поне 20 секунди. Осветлението в помещението трябва да бъде подходящо, а екраните да се разполагат на безопасно разстояние. Заниманията на открито са изключително важни за правилното развитие на зрителната система, както и за общото здравословно състояние на децата.
Кога е препоръчително едно дете да посети офталмолог, дори да няма изразени пробблеми?
Първият профилактичен преглед се препоръчва около 6-месечна възраст, след което е необходимо детето да бъде прегледано отново на 3-годишна възраст и преди началото на училище. Тези прегледи са ключови за ранната диагностика на състояния като страбизъм (кривогледство), астигматизъм и амблиопия (мързеливо око). Дори при липса на симптоми, навременните консултации могат да предотвратят сериозни зрителни увреждания.
А какви са наблюденията спрямо възрастните пациенти – кои заболявания най-често водят до проблеми със зрението и достатъчно рано ли се диагностицират те?
Сред възрастните пациенти най-честите офталмологични заболявания са катарактата, глаукомата, свързаната с възрастта макулна дегенерация и диабетната ретинопатия. Често тези заболявания остават незабелязани в ранните им стадии, когато лечението може да бъде най-ефективно. Редовните профилактични прегледи са от ключово значение за ранното диагностициране и управление на тези състояния, като същевременно могат да предотвратят сериозни усложнения.
Миналата година Вие защитихте успешно и Европейска диплома по офталмология. Какво Ви носи този успешно положен изпит?
Европейската диплома е международно признание за професионалната компетентност и знания в областта на офталмологията. Тя представлява не само личен успех, но и възможност за участие в международни проекти и сътрудничества. Успешно положеният изпит ми дава увереност и ме насърчава да прилагам най-съвременните стандарти в лечението и диагностиката на пациентите си.
Къде ще продължите професионалната си реализация – в България или в чужбина?
Основната ми мотивация е желанието да помагам на моята общност и да допринасям за подобряване на здравето и качеството на живот на хората около мен. Убедена съм, че професионалното удовлетворение идва не само от индивидуалния успех, но и от възможността да оказваш положително въздействие върху обществото. За да бъде това възможно обаче, са необходими условия за професионално развитие, достъп до съвременни технологии и работа в качествен екип с обща визия и мотивация за постигане на високи стандарти. Сътрудничеството в такава среда би ме стимулирало да използвам потенциала си максимално ефективно, като същевременно оставам част от развитието на медицината в България.
Какво би Ви задържало у нас?
За мен ключовите фактори са наличието на перспективи за професионално израстване, достъп до съвременни технологии и възможност за участие в значими проекти. Съществена е и подкрепата за млади специалисти – чрез осигуряване на възможности за специализации, обучения и научна работа. Мотивацията да остана в България би се увеличила, ако имам шанс да работя в среда, която стимулира иновациите и високи професионални стандарти и където приносът ми може да бъде оценен и използван за подобряване на медицинските услуги.
