Коефициентът на детска смъртност у нас се понижава трайно последните години и през 2023 г. е около два пъти по-нисък в сравнение с 2010 и 2011 г. Въпреки това, цялостно процентът по този показател, както и на преждевременните раждания и мъртвораждаемостта остава висок.
Данните са от доклад на социолога Венелин Стойчев по инициатива на Фондация „Нашите недоносени деца“. Документът използва данни, предоставени от Националния статистически институт (НСИ) и бе обявен във връзка с отбелязването на Световния ден на недоносените деца – 17 ноември. Денят на малките герои е и времето, в което Фондацията организира ежегодната си конференция „Родени твърде рано“.
Общата тенденция у нас след 2009 г., когато се раждат рекордните над 80 000 бебета, е всяка година да се раждат с около 2000 деца по-малко в сравнение с предходната година. Тази тенденция е нарушена, макар и слабо, на два пъти – през 2014 г. и през изминалата 2023 г. Все пак през миналата година са родени с около 10 000 бебета по-малко в сравнение с 2014 г., макар и да са малко повече в сравнение с 2022 г, сочат данните от доклада.
Според тях броят на мъртвородените бебета спада както в абсолютни стойности, така и като дял от всички раждания. През миналата 2023 година у нас мъртвородени за първи път са под 300 бебета – два пъти по-малко отколкото преди десетина години. Техният брой е бил 281, докато преди 10 той е бил почти 600. За първи път през изминалата 2023 г. коефициентът на мъртвораждаемост пада под 5 (4,9 мъртвородени на 1000 раждания). Спрямо предходни периоди това е голямо постижение за България, но спрямо другите страни в Европа резултатите ни са все още много лоши – в Норвегия и Финландия този коефициент и около 2; в Германия и Франция е около 3; Сърбия, Румъния, Северна Македония са с коефициент под 4, е посочено в доклада.
Като цяло коефициентът на мъртвораждаемост и коефициентът на детска смъртност (децата, починали преди да навършат 1 год.) са много близки. През 2023 г. тези коефициенти напълно съвпадат (4.9), защото и броят на мъртвородените и на починалите до 1 г. деца е напълно равен – по 281.
Големи проблеми остават значимите разлики при мъртвородените и при детската смъртност между градовете и селата, между момчетата и момичетата. Съществуват и огромни регионални разлики. Например през изминалата година коефициентът на мъртвораждаемост, макар и да е рекордно нисък за страната като цяло, в градове като Ловеч и Хасково е над 10 на 1000, което са стойности като в африканските държави. Едва няколко града в България имат коефициент на мъртвораждаемост под 3 – на нивата на европейските държави – и това през 2023 г. са Габрово, Смолян, София, Перник и Варна.
В рамките на форума бяха представени тревожни данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика. Според данните около 5 300 бебета или 10% от новородените са с тегло под 2,5 кг., а 118 бебета са родени преди 28 г.с.
„От години България е тъжен рекордьор в европейските статистики не само по отношения на процента деца, които се раждат недоносени у нас, но и по детска смъртност и мъртвораждаемост“, посочва в анализа си Венелин Стойчев.
„Неприятната статистика изисква не само институционална намеса, но и по-висока обществена ангажираност и информираност по въпросите на преждевременните раждания и нуждата от специализирани грижи. Всички заедно – общество, институции и специалисти можем да окажем позитивно въздействие върху тези тревожни данни и затова сме тук”, сподели Моника Златанова от Фондацията „Нашите недоносени деца“ по време на конференцията.
По време на форума български специалисти като проф. д-р Христо Мумджиев, проф. д-р Боряна Слънчева, доц. д-р Ралица Георгиева, проф. д-р Виолета Йотова, доц. д-р Лилия Вакрилова и много други обсъждаха теми, свързани с растежа и развитието на недоносените деца. Сред тях бяха задължителните имунизации при бебета и малките деца, генетичните заболявания и евентуалните рискове, както и възможностите за диагностика. Бяха представени и методи за по-добра адаптация на недоносените бебета у дома, какви са предимствата на кърмата като оптимална храна за новородени, спешната помощ при малките деца, както и много други аспекти и ключови психологически и медицински насоки за родителите.
Проф. Цветомир Луканов, детски кардиохирург и ръководител на клиниката по детска кардиохирургия в университета „Хайделберг“, представи съвременни подходи за лечение на сърдечни заболявания при децата. Виртуално участие взе и д-р Нилс Бергман – учен, посветил десетилетия от работата си на популяризиране на кенгуру-грижите – метод, при който недоносеното бебе се поставя на гърдите на родител кожа до кожа, което носи неизброими ползи за развитието на новороденото както в краткосрочен план, така и по отношение на неговото невроразвитие напред във времето. Той сподели видеообучение за персонала на интензивното неонатологично отделение в болница „Еразъм“ в Брюксел. Сред гост-лекторите беше и Корина Кроитору от Румъния, съосновател на румънската асоциация за продължително хоспитализирани новородени ARNIS, която разказа за въвеждането на семейното и невроразвитийното обучение в неонатологичните отделения в страната си.
