Настоящата седмица бе посветена на повишаване осведомеността за малнутрицията – недохранване поради заболяване.
От няколко години неправителствени организации, лекари и експерти настояват НЗОК да разшири списъка с медицинските храни, от които имат нужда пациенти, засегнати от това състояние. Сред тях са хора с различни диагнози, претърпели оперативни интервенции, страдащи от генетични заболявания, такива с онкологични, сърдечно-съдови и бъбречни проблеми и други. За част от тях приемът на медицински храни е жизненоважен. Наскоро бяха и изнесени данни, че около 10-20% от смъртните случаи при онкологични пациенти се дължат на недохранване.
След серия усилия и разговори с отговорните институции, НЗОК разшири пакета с този тип продукти. Изработени бяха и нужните указания за отпускането им. След допълването на списъка с храните през август тази година за диагнозите тежка и умерена малнутриция в списъка вече има 16 храни, като изцяло поети от Касата са 4 от тях.
Пред май месец обаче Национална мрежа за децата поиска отмяна и пренаписване на указанията на НЗОК за отпускане на медицинските храни с аргумент, че те са дискриминативни и противоправни. Основният мотив на организацията бе, че указанията лишават стотици деца и възрастни с тежки състояния на белтъчно-енергийно недохранване от достъп до животоспасяваща грижа, защото бе въведено изискване храните да бъдат използвани изключително за самостоятелно хранене, а има множество пациенти, при които е възможен частичен прием на друга храна, но същевременно те имат нужда от медицинските продукти.
Към днешна дата проблемът не е разрешен, заяви пред Medical News д-р Антоанета Тончева – генетик и член на Сдружение “Общност Мостове”.
В указанията на НЗОК има изисквания, които налагат пациентите, както деца, така и пълнолетни хора, да се хранят само и единствено с медицински храни, за да могат лекарите им да им ги изпишат по каса. Това противоречи на всички международни стандарти и консенсуси, които насърчават приема и на друга храна в подходяща за човека форма, в допълнение към медицинската храна, разясни тя.
Д-р Тончева сподели и за друг проблем, а именно, че според указанията на НЗОК пациентите са разделени на лица под и над 18-годишна възраст. Докато при децата няма изискване за хранене чрез сонда/стома, то за пълнолетните пациенти това е основно изискване и се иска да се предостави и съответната епикриза. С цел пестене на средства и ограничаване броя на хората, които да могат да получат храни чрез протокол по здравна каса, бяха написани и приети указания, които са изцяло дискриминативни и разделят пациентите с малнутриция по възрастов признак, категорична е тя.
По думите й у нас липсва цялостна концепция за грижата за храненето на пациентите. В същото време по света започват да излизат все повече клинични данни, според които най-добрата хранителна грижа може да се състои и от комбинация от парентерално (венозно) хранене, ентерални храни и обичайната храна в подходяща за храносмилане форма.
Затова и неправителственият сектор и експерти настояват за цялостна концепция за грижата за хранене на пациентите и парентерално (венозно) хранене по различни клинични пътеки, както и ентерални храни (за пиене, за ядене, за стома, за сонда). Друго искане е да се създаде специална клинична пътека за лечение на хранителни разстройства, водещи до малнутриция, тежка малнутриция и кахексия (изтощение на организма, което води буквално до самоизяждане на собствените тъкани), по която пациентите да бъдат стриктно проследявани.
Полина Тодорова
