Интересът за специализация в областта на педиатрията нараства за първи път от години. Това отчете акад. Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет – София в периода 2020 – 2024 г., по време на петото издание на „Здравен барометър“, цитиран от БТА.
Данните са от Медицинския факултет на Медицинския университет – София, като тази статистика се събира в последните 10 година. Преди четири години желаещите да специализират „Педиатрия“ са били 3 %, а сега са 12,3 %, посочи той.
По думите му държавата се е мобилизирала да създава педиатри вероятно заради предстоящата детска болница в София. Възходяща тенденция на желаещите да специализират в областта на инфекциозните болести е имало през ковид пандемията, но след това намалява, отбеляза акад. Трайков. На второ място след педиатрията е кардиологията – 9,1 %, посочи още той. Желаещите да специализират „Спешна медицина“ са 0,7 %, „Пулмология“ – 0,7 %, „Патология“ – 1 %, „Клинична имунология“ – 1 %, „Психиатрия“ – 1,3 %, „Неврология“ – 1,7 %, „Обща медицина“ – 1,7 % и др.
За втора поредна година 13 % от дипломиращите се млади лекари не са решили какво искат да специализират, каза още акад. Трайков и обърна внимание, че тези хора е добре да бъдат насочени към медицински специалности, в които има недостиг.
Според данните през 2020 г. 54 % от младите лекари са посочили, че искат да специализират в чужбина, докато през 2023 г. това мнение поддържат 37 % от студентите. Около 17,1 % от дипломираните медици биха работили в чужбина, тъй като държавата ни не подпомага достатъчно здравната система, а 16 % – заради по-добрата организация на здравната система, и също толкова младите лекари посочват по-доброто осигуряване с медицинска апаратура, каза акад. Трайков. В обобщени данни на въпрос какви са причините, ако предпочитат да се реализират в България, на първо място младите лекари посочват чувство за дълг към родината и национално самосъзнание. На второ място посочват семейство и приятелите, на трето – морално задължени и на последно – развитие на здравеопазването в България. Запитани кое е най-важното условие за успешна реализация в професията на първо място дипломираните медици са поставили постоянството, а след това мотивация и труд, качествено обучение, спокойствие и търпение, каза още акад. Трайков.
Липса на синхрон в два закона създава пречки за специализацията на лекарите, отбеляза и доц. Георги Тодоров, член на Управителния съвет на БЛС. По думите му младите напускат страната ни заради трудности в периода на специализирането си, тъй като се налага родителите им да продължават да ги издържат, докато специализират. Според него Министерството на здравеопазването би трябвало да заплаща за труда на специализантите.
България се държи като държава, в която има хиперзадоволяване със специалисти, каза д-р Валери Веселинов, заместник-председател на съсловната лекарска организация. По думите му са необходими нормативни промени, които да са съгласувани и одобрени от експерти, които след това ще я изпълняват.
Липсата на кадри не е диагноза, а симптом, каза д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването в периода 2010 – 2012 г. По думите му не е вярно твърдението, че лекарите не достигат, но е вярно, че има сериозни диспропорции по области и по специалности, както и че работещите лекари застаряват. Националната здравноосигурителна каса не може „да си върже бюджета“ заради големия брой болници, допълни той. Големият проблем на България е липсата на професионалисти по здравни грижи, който е в резултат на здравната политика. Цялата ни здравна политика е оставена да се оправя сама в псевдопазарна икономика, каза още той.
В 13 области в страната над половината от лекарите са над 61-годишна възраст, съобщи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. По данни на съсловната организация лекарите в страната са 34 022, като част от тях не практикуват, уточни той. Средната възраст на работещите лекари е 53 години. След 10 години половината от тях по различни причини ще напуснат от системата. Повече от 15 000 лекари са над 50-годишна възраст, като 12 % от тях са над 70-годишна възраст. Средната възраст на лекарите в София област е 63 години, във Видин – 62 години, в Плевен – 49 години, в Пловдив – 49 години, като най-младите като средна възраст лекари са там, където има медицински университети, допълни д-р Брънзалов.
Лекарите в България сме изключително достъпни, възрастни и ниско платени, каза още той. Педиатрите, работещи в страната, са 2257, като 70 % от тях са на възраст над 61 години, посочи още той. В цялата страна има само 211 специалисти по инфекциозни болести, като в областите Перник и в Добрич са само по един, на възраст 61 и 51 години, добави д-р Брънзалов.
След пет години една трета от лекарите ще бъдат над 70-годишна възраст. По думите му всяка година се дипломират близо 1000 лекари, но 400-500 напускат страната или професията.
Упорито настояваме за осветляване на данните в здравната система, каза в заключение проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и основател на инициативата „Здравен барометър“. Когато се промени политическата конфигурация, нямаме културата да продължим дадена политика и заради това има накъсване на процесите в публичните системи, каза още проф. Вълчев и отбеляза, че като че ли в здравеопазването накъсването на процесите е повече отколкото в другите системи.
