Заложеният бюджет от над 3,5 млрд. лева, предвидени за болнична помощ в бюджета на НЗОК за тази година, отново ще бъде недостатъчен и лечебните заведения продължават да отчитат дейност, която надвишава значително прогнозните им бюджети. Тенденцията се задълбочи след решенията на Конституционния и Върховния администриативен съд, с които лимитите бяха отменени.
Според справка на НЗОК, предоставена на Medical News, надлимитната дейност на болниците у нас, която подлежи на заплащане от Касата към момента, възлиза на близо 80 милиона лева, а 10 лечебни заведения в страната, основни частни, отчитат почти половината от нея. Данните потвърждават и извода, че въпреки декларирания ангажимент от редица власти превесът в здравеопазването да е към превенция и профилактика, болничният дял продължава да формира голяма част от разходите в здравната система. Припомняме, миналата година отново бе отчетен преразход в болничната помощ, който надхвърляше 300 милиона лева.
От справката се разбира, че фондът трябва да разплати още 78 444 363 лв. на около 220 лечебни заведения, които са фактурирали дейности към Здравната каса извън определените им бюджети. Част от надлимитната дейност на болниците вече бе заплатена с няколко решения на Надзорния съвет на НЗОК, последвали отмяната на лимитите от съда. Преди това дейността на болниците над бюджетите им бе удържана към болниците по силата на Механизма за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на Касата.
След произнасянето на Конституционния съд обаче фактурираното над бюджетите от лечебните заведения подлежи на разплащане, а по думите на управителя на НЗОК Станимир Михайлов след решенията на съда, болниците са отчели към фонда средно 10% повече дейност. “Трябва да изясним причините за това. Те могат да бъдат чисто медицински, могат да бъдат и други. Някъде може да има и фалшиви хоспитализации – даже имаме някои сигнали в тази посока”, заяви той, цитиран от БНР, посочвайки е, че без да се спекулира, е нужно да се проверят всички факти. Той уточни и че разликата между заложения бюджет тази година и отчетеното от болниците възлиза на 300 милиона лева, което ще оформи перо за сектора от общо 3,8 млрд. лв.
Според последната справка на фонда значителна част от надлимитната дейност е натрупана от болници на територията на РЗОК-София – или над 22,4 млн. лв.
Болниците, “рекордьори” по отчетена дейност, извън заложените бюджети, са около десетина. Това са на първо място болница “Пирогов”, която поема огромна част от спешните случаи в столицата, с приблизително 5,6 млн. лв. надлимитна дейност. Веднага след нея се нареждат “Софиямед”, МБАЛ “Сърце и мозък” в Плевен, УМБАЛ “Дева Мария” в Бургас, МБАЛ “Бургасмед”, УМБАЛ “Света Марина”, УМБАЛ Медика Русе, МБАЛ “Св. София”, МБАЛ МК Свети Иван Рилски ЕООД Пловдив, както и ВМА. Заедно те формират близо 40% от общата надлимитна дейност или над 31 млн. лв., като значителна част от нея е отчетена от частния сектор.
Първите 10 болници с най-голяма надлимитна дейност в лв. към края на октомври 2024 г.
Припомняме, преди месеци Конституционният съд обяви за противоконституционна въведената в Закона за здравното осигуряване забрана НЗОК да плаща на болниците отчетеното над бюджетите им. Ограничението Касата да не заплаща надлимитна дейност на лечебните заведения бе въведено през 2019 година и целеше по-стриктна финансова дисциплина от страна на лечебните заведения. То обаче срещна силен отпор от болнични сдружения. Преди месеци по въпроса се произнесе и Върховният административен съд, който спря действието на разпоредби от Националния рамков договор, налагащи лимити на болниците. След тези решения Касата бе задължена да изплаща на болниците за дейността, която е отчетена от тях, въпреки че е над прогнозния им бюджет. До преди това отделните лечебни заведения водеха дела срещу фонда, за да получат средствата си над определените им.
Отпадането на лимитите за болниците провокира и притеснения за възможен преразход на НЗОК в частта за лечебните заведения, който вече е факт. Затова и през пролетта проф. Григор Димитров, който бе представител на Българската стопанска камара в НС на Касата, предложи ръководството на фонда да излезе с анализ, а Министерството на здравеопазването при вече приет бюджет на Касата да не разрешава нови дейност и нови болници. На този фон през август и.д. управител на НЗОК Момчил Мавров отчете пред депутатите от здравната комисия, че е налице чувствителен ръст на заявленията за нови болници и разкриване на нови дейности във вече съществуващи лечебни заведения. “Натискът за финансиране на нови дейности е голям, всички искат, след като е разрешена новата им дейност, да имат публичен ресурс”, коментира тогава той и посочи, че са нужни законови промени, основно в Закона за здравното осигуряване, както и нов механизъм за предвидимост на бюджета на НЗОК. Малко по-рано стана ясно, че само половината от директорите на РЗОК са осъществили ежемесечен и внезапен контрол на дейността на болниците, които са отчели разходи дейности над бюджетите си.
На фона на преразхода в болничната помощ в последните месеци бе повдигната и темата за евентуално намаляване на цените на клинични пътеки до края на годината, каквато възможност е залегнала в Националния рамков договор. Настоящият управител на НЗОК Станимир Михайлов излезе с предложение да се намалят цените за КП на болниците, които са отчели надлимитна дейност, като намалението да е за месеците октовмри и ноевмри. БЛС обаче е категорично против идеята за намаляване на цените на пътеките.
Полина Тодорова
