Съвременният подход към хората с диабет трябва да е интердисцплинарен с внимание към последиците от заболяването върху целия организъм и различните органи, особено сърцето и бъбреците. Това мнение изрази проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ – София и началник на Клиниката по диабетология в Специализираната болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев” по време на XI-тата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор.
“Нужно е да протектираме и органите на хората с диабет, а не само да мислим за нивата на кръвната захар и късните последици”, посочи тя. Специалистът се спря на последните европейско-американски препоръки за контрол на захарния диабет, в който водещ е холистичният подход. Той включва контрол на кръвна захар, на телесно тегло, контрол на рисковите фактори и кардиоренална протекция. “Не можем да лекуваме или да се грижим за човек с диабет, без да мислим за неговото сърце и за неговите бъбреци”, обясни проф. Танкова. “Добрата новина е, че в България разполагаме с терапевтични средства, за да можем да контролираме всички тези основни компоненти на грижите за хората с диабет”, отбеляза тя.
Специалистът припомни, че в момента един от всеки 10 възрастни по света има диабет, като прогнозите са, че само след 15 години честотата ще се увеличи на един на всеки осем. “Каквото и да правим, каквито и иновации да има, какъвто и контрол на заболяването, броят на хората с този проблем се увеличава. Това, което обаче се случи в последните 10 години, е една коренна промяна в подхода към захарния диабет. При диабета не трябва само да целим да намалим нивото на кръвната захар на даден човек, той е много повече от това. В последните години се разглежда в контекста на много по-широк проблем – на кардиометаболитния, на кардио-ренално-метаболитния синдром”, каза тя. Проф. Танкова припомни и дефиницията на този синдром според Американската кардиологична асоциация, а именно нарушение на здравето, което се дължи на връзките между затлъстяване, диабет, хронично бъбречно заболяване и сърдечно-съдови заболявания. Засегнати могат да са както лица със сърдечносъдово заболяване, така и такива в риск. Основнен рискове фактор е затлъстяването, което не е само естестически проблем, а заболяване, заяви тя.
Диабетът не е сам по себе си, а от него и от фазите преди него, от метаболитните отклонения тръгват сърдечно-съдовите и бъбречните проблеми. Сърцето, бъбреците, метаболизма, кръвната захар, теглото и затлъстяването са много, много тясно свързани помежду си, обобщи лекарят.
Когато говорим за тази каскада от сърдечно-съдови заболявания, този огромен социално-значим проблем, всичко тръгва от рисковите фактори, заяви тя и подчерта, че усилията трябва да са насочени към превантиране на усложненията и търсене на връзката между метаболитните отклонения и последиците за целия организъм, особено за сърдечно-съдовата система. Тя бе категорична, че мерки трябва да се взимат в първите етапи, а не когато последиците са вече налице.
Изключително важно е ранното търсене на диабета, подчерта проф. Танкова, припомняйки, че 45% от хората с диабет в света са недиагностицирани. Между 30%-40% от хората с рискови фактори са с предиабет. Предиабетът е обратимо състояние и ние можем да се намесим там, да спрем каскадата на ранен етап, а не да търсим субклиничното или клиничното заболяване, увреждането на бъбреците и неибежния край, допълни проф. Танкова.
Полина Тодорова
