Лекарите са носител на иновациите. Това заяви д-р Галя Кондева, министър на здравеопазването при откриването на XI годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор, организирана от в. „Капитал”.
Целта на форума е да се представят водещи примери от световния и българския опит за внедряване на иновации и добри практики в полза на здравето и достъпа на пациентите до лечение.
Здравният министър увери, че осигуряването на иновации е акцент в работата на ведомството. Тя посочи най-новите примери в тази насока, с които бяха снабдени водещи болници в София, Русе, Пловдив, а именно осигуряването на интелигентен ендоскопски модул, високотехнологичен скенер, роботизирана система за хирургия. Апаратурата е на обща стойност над 16 млн. лв. „Лекарите са носител на иновациите, а МЗ е партньор във въвеждането им и ще продължи да полага усилия, за да може чрез въвеждането на иновации да осигурим по-добро и качествено здравеопазване и да не изоставаме от европейските практики в диагностиката и лечението“, каза още д-р Кондева.
Въвеждането на иновации ще се превърне в устойчив модел за усъвършенстване на превенцията, подобряването на ранната диагностика и успехите в лечението на редица заболявания, допълни здравният министър.
Българският лекарски съюз е договорил 1% от бюджета за болнична помощ да бъде насочен за иновации. Това припомни от своя страна председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.
‘Иновациите следват добрите практики, но за да се случат и двете неща, трябва да се реши кардинален и много тежък проблем – кадровият дефицит”, каза председателят на Българския лекарски съюз. По думите му трябва да се подходи с много агресивни политики в това отношение. Всички ние можем да бъдем пациенти и настояваме за това качество, но нямаме ли нужния човешки ресурс, много трудно ще се получи. Лекарският съюз договори един процент от бюджета за болниците, предвиден в НЗОК, да бъде насочен в иновациите, припомни той.
Маг.фарм. Димитър Маринов от Българския фармацевтичен съюз каза, че съсловието на фармацевтите е идентифицирало съществени промени и е предложило решения – някои стигат до реализация, други остават на етап предизборни обещания по неговите думи. „Трябва да има план за действие, разработен или поне съгласуван и приет от медицинските съсловия, какъвто е Националната здравна стратегия. Планът трябва да сработи докрай, за да се реализира реформа. Фокусът трябва да е ползата на пациента, планираното да е прието от здравните специалисти и зад него да не наднича икономическият интерес“, заяви той.
Д-р Николай Болтаджиев, представител на работодателските организации в Надзорния съвет на НЗОК, насочи вниманието към ролята на здравната каса. „Иновациите и добрите практики ще се осъществят много трудно при наличната здравна каса, която е в ролята на един бюджетен разпределител. Необходима е конкуренция и на финансирането”, каза той, допълвайки, че би подкрепил такива промени.
При откриването д-р Александър Симидчиев, председател на Комисията по здравеопазването в 50-ото Народно събрание, призова да се постигне съгласие по основния въпрос – какво здравеопазване искаме като общество, за да може всички участници в здравната система да се подготвят адекватно.
Адвокат Силвия Величкова, представител на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК, отбеляза, че целта на иновациите винаги е да се осигури по-ефективна и по-качествена медицинска помощ за пациента. “Неговото естествено място е да бъде в центъра на здравната система. Той предплаща за медицинската помощ, която получава впоследство”, коментира Величкова. Тя посочи още, че след като механизмът на лимитите в болничната помощ бе отменен от конституционния съд, трябва да се намери работещ механизъм за осигуряване на необходимите на пациента дейности.
