Иновативните лекарствени терапии осигуряват все по-големи ползи за българските пациенти, особено за редица животозастрашаващи заболявания. За да продължи без съществени трудности достъпът тях обаче, е нужен по-устойчив механизъм за договаряне на отстъпките, които фармацевтичната индустрия предоставя на НЗОК. За тази година общият размер на върнатите в Касата средства от индустрията надхвърля 800 милиона лв., а прогнозите са догодина той да достигне 1 млрд. Затова и от там настояха за по-голяма предвидимост на размера на компенсациите, които се предоставят на Касата по силата на механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, както и бюджет, който да отговаря на нуждите на лекарствоснабдяването. През годините размерът на отстъпките, които отразяват разликата между между общата стойност на заплатените от НЗОК лекарства и бюджетът на Касата, бележи значителен ръст, като това се случва в условия на липса на предвидимост и яснота, предупредиха експерти.
Това стана ясно на семинар за журналисти на тема “Рискове и възможности при заплащането на лекарствени продукти от НЗОК“, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Достъпът на българските пациенти до иновативни лекарствени терапии, заплащани от НЗОК, се разширява. Българските лекари налагат в медицинската практика съвременни терапевтични подходи за лечение на редица заболявания, даващи възможност за подобрени резултати, измерени в добавени години живот в добро качество и съществени икономически ползи за страната ни. НЗОК обаче не разполага с нужния ресурс, за да заплаща лекарствените продукти, които българските лекари изписват и аптеките и болниците предоставят на пациентите. Има една доста голяма “дупка” в бюджета, която обаче за момента не се отразява на пациентите и те получават своето лечение, посочи директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев.
Основателят на НТА ООД д-р Славейко Джамбазов представи данни за ползите от подобрения достъп до иновативни лекарствени терапии и по-големия брой пациенти, които се възползват от тях. Той акцентира върху приложението на нови класове медикаменти при пациенти с водещи диагнози, за които НЗОК заплаща – с онкологични и редки заболявания, захарен диабет, ревматоиден и псориатичен артрит, псориазис, предсърдно мъждене, венозна тромбоемболия, хепатит С, астма и други за 2023 г. спрямо 2021 г. Процентът на пациентите, лекувани с иновативни терапии в сферата на онкологията по линия на НЗОК за този период, е нараснал с 83%. Основни сред тях са имунотерапията и таргетната терапия при карцином на бял дроб, простата, млечна жлеза и други, чрез които животът на пациентите се удължава, подобрява се общото му качество и има много по-малко странични ефекти в сравнение с традиционните лечения. При една от най-тежките диагнози – карцином на бял дроб например броят на пациентите, лекувани с нови терапии, се е увеличил почти двойно, нараствайки от 726 до 1172.
Според анализа, за 126 хиляди пациенти лечението с иновативни терапии, покрити от НЗОК, носи приблизително средно 10 добавени години живот в добро качество на пациент, като общо за всички лекувани пациенти са добавени близо 1 милион и 240 хиляди години. Всичко това има своето отражение върху икономиката на страната – общият принос към брутния вътрешен продукт на България, в резултат на увеличената продължителност на живота и подобреното му качество, за тези пациенти надхвърля 13 милиарда лева, бе посочено на семинара.
„Ние, като медицински онколози, трябва да се борим за здравето на пациентите, а не със системата. Благодарение на иновативните терапии, през последните години, можем да лекуваме пациентите много по-добре и по-персонализирано“, заяви онкологът доц. д-р Ася Консулова. По думите й достъпът на пациентите до нови терапевтични решения трябва да продължи да се подобрява, защото дава значително предимство на лекари и пациенти в борбата им с болестта.
В същото време участниците в срещата предупредиха, че финансирането на лекарствената помощ изостава от нарастващите нуждите на българските пациенти. Затова Касата с всяка година все повече разчита на постъпления от отстъпки, осигурени от фармацевтичните компании, което увеличава рисковете за системата. Макроикономистът Аркади Шарков изложи данни, според които бюджетът за лекарства сериозно изостава от общата стойност на заплатените от касата медикаменти и нараства по-бавно от останалите здравноосигурителни плащания, запазвайки дела си в общия бюджет на НЗОК. Така например през тази година при заложени 1,9 млрд. лв. за лекарства, реално платени са 2,7 млрд., като разликата от над 800 млн лв. е заплатена от индустрията. През 2022 г. тя е била двойно по-малко или 400 млн. лв.
Макроикономистът показа датата, която нарече „денят на лекарствената неосигуреност“, на която бюджетът на НЗОК за лекарства свършва всяка година. Ако през 2021 г. бюджетът за лекарства е свършил на 30 октомври, през тази година това се е случило на 13 септември, а през 2025 г. вероятно ще свърши още през август. Денят се измества все по-рано всяка година, което създава сериозни рискове за системата, каза той.
Като обобщение на ситуацията Аркади Шарков сподели, че плащанията за здравеопазване неминуемо ще нарастват с всяка следваща година. Това е резултат от различни фактори, най-важните от които са застаряващото население, при което е налице повече от едно заболяване, и навлизането на нови технологии. „Инвестицията в здраве трябва да се приоритизира, защото носи дългосрочен позитивен ефект“, подчерта той, като отправи няколко предложения, които да работят в посока избягване на риска от невъзможност за покриване на нуждите на българите от здравна грижа.
Сред тях са създаване на механизъм за наблюдение и анализ на здравните потребности на населението, устойчиво и предвидимо увеличение на плащанията за здравеопазване, в това число и за лекарства, с най-малко 15% на годишна база, чрез повишаване на осигурителната тежест, увеличение на акцизите, нов акциз за вредни храни и напитки; преразглеждане на механизмите за контрол на здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, защото настоящият води до излизане на лекарствени продукти от българския пазар и други.
Към момента компаниите възстановяват разликата между бюджета, който гласува парламентът и общата стойност на лекарствата, отчетени от болниците и аптеките, независимо от техния размер. Но лимит на това връщане няма. Ние ще предложим това то да е в рамките на определени граници, за да може компаниите да изчислят риска, който поемат, когато подписват връщането на отстъпките, допълни и Деян Денев в отговор на въпрос на Medical News.
Адвокат Петър Петров припомни решението на Върховния административен съд, с което бе отменeн Механизмът за устойчивост и предвидимост на бюджета на НЗОК за лекарства за 2021. С него се възразява срещу пълното изземане на прихода от продажба на съответните количества лекарствени продукти, формирали ръст, възлагане на задължение за безплатна доставка и дори налагане на отрицателна цена.
Д-р Антоанета Тончева, генетик и член на Сдружение “Общност Мостове”, посочи че ползите от достъпа до иновативни терапии са очевидни, като даде гледната точка на пациентите, за които именно достъпът до иновативни и животоспасяващи терапии е най-важен.
Полина Тодорова
