Известни са два типа стомашна атрофия с възпаление (атрофичен гастроентерит): хронична инфекция с Helicobacter pylori и автоимунен гастроентерит (АИГ). Пациентите с хронична инфекция с H. pylori са с повишен риск за аденокарцином на стомаха. Обратно, при пациентите с АИГ често се установяват антитела към париеталните клетки и развиват дефицит към вит. B12. АИГ се асоциира с развитието на невроендокринни тумори (напр. карциноид), но връзката между АИГ и стомашния аденокарцином остава спекулативна.
С цел установяване на естествения ход на АИГ, Miceli E et al. проследяват 498 пациенти с диагностициран АИГ за среден период от 18г. Изключени са други възможни причини за стомашна атрофия, а участниците преминават през ендоскопия с биопсия на всеки 1-5г.
Двете най-чести причини за диагностика на АИГ са случайна находка при биопсия и диагностичен алгоритъм при анемия. Тежестта на АИГ се степенува от 0 (“потенциален АИГ” с наличие на антитела срещу париеталните клетки но без хистологични промени) до 4 (дисплазия или невроендокринен тумор). АИГ често прогресира до по-напреднала степен и не се наблюдава обратно развитие. При 23 участници се установява невроендокринни тумори (нито един не е метастатичен), а при 18 пациенти се развива дисплазия, но в рамките на проследяването не са диагностицирани стомашни карциноми.
Източник:
- Miceli E et al. Long-term natural history of autoimmune gastritis: Results from a prospective monocentric series. Am J Gastroenterol 2024 May; 119:837. (https://doi.org/10.14309/ajg.0000000000002619)
