Медицинският универститет-София е на първо място сред ВУЗ-овете с този профил на обучение. Това показват данните от последното, 14-о издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, което беше представено в Министерството на образованието и науката. Данните бяха съобщени от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков. Според тях МУ-София е на първо място със 73 точки сред медицинските университети.
С точка по-малко е МУ-Пловдив. Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна е оценен с 69 точки, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с 68 точки, университетът в Плевен с 67 точки, а Тракийският в Стара Загора с 66 точки.
Според данните, представени от просветния министър, тази година се наблюдава леко увеличение на общия брой на студентите – от 180 000 на 182 759, а медицината попада сред трите професионални направления с най-много студенти – 13 265. Повече студенти има само в направленията „Икономика“ с 25 383, и „Педагогика“ (16 448). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54.
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).
В страната има 103 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2024 година са се обучавали 2,8% от действащите студенти, стана още ясно на събитието.
Новост в рейтинговата система е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение, които показват, че близо 37% от студентите са от семейства със средно образование.
Проф. Цоков отчете и още няколко положителни тенденции, които се запазват и тази година. Безработицата при висшистите през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за магистърските програми след средно образование това равнище е едва около 1%.
Той съобщи още, че средният облагаем доход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).
Рейтинговата система сравнява 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Целта е да се подпомагат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
