Българското дружество по инсулт започва серия обучения на специалисти, посветени на по-голямата информираност за навременната диагностика и лечение на инсулт. Това съобщи доц. Росен Калпачки, началник на клиниката по неврология в университетската болница „Света Анна“ в София и главен секретар на БДИ на пресконференция преди откриването на Втория конгрес по инсулт, който започва днес. На нея бяха споделени основните пречки пред по-масовото осъществяване на съвременните методи на лечение на това състояние у нас.
Инсултът е водеща света за преждевременна смърт и инвалидизация. Според Националния статистически институт смъртността от мозъчносъдови болести у нас е 291,6 на 100 000 жители или близо 35% повече от смъртността в страната от рак. Все още това животозастрашаващо и инвалидизиращо състояние не се разпознава рано, а съвременните подходи в лечението му чрез интравенозна тромболиза (вливане на лекарство, което разтваря получения съсирек) и тромбектомия (механичното изваждане на съсирека) не се прилагат достатъчно в лечебните заведения. Поради това и Българското дружество по инсулт иниицира серия обучения в тази насока.
Припомняме, че болница “Св. Анна” в столицата е водещият център за извършване на подобен тип манипулации, като за последните 10 години там с тромболизи са лекувани близо 3000 пациента. Наскоро и екипът на Неврологичната клиника на лечебното заведение бе отличен с европейска награда и получи диамантен статут за лечение на пациентите с инсулти.
На пресконфренцията доц. Калпачки сподели резултатите от проведена анкета между 128 лекари, измежду които специалисти по нервни болести, кардиология, спешна медицина, анестезиология и интензивно лечение и други. Според резултатите от нея над 80% от медиците са отговорили, че по-доброто обучение ще подобри навременната и точна диагностика и лечение на мозъчния инсулт.
Сред другите причини, които лекарите открояват като проблем, е нуждата от по-добра координация между отделните структури, по-доброто обучение на самите пациенти за разпознаването на симптомите на инсулта, кадровата обезпеченост, по-доброто финансиране на клиничните пътеки и други. 27% от анкетираните споделят, че в техните лечебни заведения не се приемат пациенти с инсулт денонощно. 47% от участвалите в допитването са на мнение, че медиците в извънболничната помощ и Спешна помощ също не разпознават навреме симптомите на инсулта.
Доц. Калпачки коментира и факта, че част от отговорилите в анкетата обособяват като причина за неоказването на съвременна диагностика и нуждата от морал. „Хипократовата клетва ни кара да направим най-доброто, което знаем, за пациента. Можем винаги да намерим причина нещата да стават по лесния, по заобиколния и по мързеливия начин. Във всяка една сфера това е укоримо, но е недопустимо, когато става дума за медицина и за най-честата причина за смърт в България – инсулта. Лекарите трябва да дадем най-доброто, което знаем за нашите пациенти”, коментира той.
Обученията ще се осъществяват в областните болници, които по думите на доц. Калпачки са гръбнакът на здравната система и в които се очаква да се извършват повече тромболизи. “Ще споделим опита на “Св. Анна”, това е нашата амбиция и желание – да споделим опит с колегите от “предния фронт”, които имат ежедневен достъп до пациентите с инсулт”, допълни той. На въпрос на Medical News колко лекари ще бъдат обхванати с обученията, доц. Калпачки посочи, че лечението на инсулта изисква интердисцплинирен подход, в който ключова е логистиката между различни структури и специалисти.
“Нужни са ни тези хора, които да започнат да “дърпат” ситуацията, да намерим един сърцат човек, по-добре двама, който да направи така, че в неговото работно място, в неговия град, в неговата област по-малко хора да умират от инсулт. В България четири пъти повече хора умират от инсулт в сравнение със средноевропейските нива. Нещата стартират с това тромболизата да стане масова”, коментира доц. Калпачки. Като добър пример в тази насока след обучения и подобряване на логистичната помощ той даде МБАЛ Хасково.
Доц. Калпачки припомни, че основната причината пациентите да не се лекуват със съвременното лечение – тромболиза, е късното търсене на медицинска помощ и неразпознаването на симптомите на инсулт, поради което е нужно и по-голямо информиране за проблема сред обществото.
Зам.-директор на УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Ивелина Георгиева посочи, че лечебното заведение е определено от Министерството на здравеопазването за един от четирите най-високо технологични центрове в страната, които освен предоставящи най-добрите възможности за лечение на инсулт, ще бъдат определени и за обучителни центрове. Сътрудничество в тази посока се предвижда и с Медицинския университет във Варна за обучение на невролози, рентгенолози и неврохирурзи в областта на тромболизата, както и на ендоваскуларното лечение.
Председателят на БДИ и началник на Отделението по интензивно лечение в болницата д-р Филип Алексиев сподели подробности за започващия Втори национален конгрес по инсулт, който ще събере на едно място над 350 участници. “Той ще обхване 29 тематични форума„, отбеляза той, допълвайки, че Дружеството ще работи активно по организирането на подобни събития. Конгресът ще се проведе в две паралелни сесии, които ще включват освен лекционна част, така и уоръкшопове, дискусии и други активности. Д-р Алексиев акцентира от нуждата от по-голямо общуване между пациентската и медицинската общност, както и извънболничната помощ по въпросите, свързани с инсулта. „Основният въпрос на конгреса е подобри ли се логистиката в диагностиката и лечението на инсулт, как да “навържем отделните структури” в едно болнично заведение, така че пациентът да е с диагноза и да можем да поставим това лечение като основен приоритет, защото инсултът е едно изцяло зависимо от времето състояние по отношение на смъртността и инвалидизацията”, обясни той.
През първите две тримесечия на тази година в България се наблюдава устойчив ръст на
броя на инсултните случаи с 1,3% до 1,5%, което води до прогнози за годишен резултат от
близо 50 500 случая – над 600 в повече спрямо 2023 г. По данни на Националния център по
обществено здраве и анализи за 2023 г. у нас са регистрирани 49 853 случая на заболяването, като повече от 1500 българи не са достигнали до лечение. 10% от приетите в болница са починали, а извън болничните заведения жертвите на мозъчносъдови болести са още почти 14 000, припомнят от Асоциацията за инсулт и афазия. С оглед на това, че инвалидизация след инсулт настъпва за над 65% от случаите, от там обобщават, че всяка година се регистрират 50 000 нови случая, 20 000 смъртни случая и почти 30 000 новоинвалидизирани лица.
По повод Световния ден за борба с инсулта (29 октомври) от асоциацията стартират
информационната кампания “Бъди подготвен” заедно със столичния Сердика Център. От
26 октомври до 3 ноември в мола ще бъде изградена Пътека на знанието – интерактивна
инсталация, която позволява на посетителите да научат полезни факти за болестта и как
да се предпазят от рисковите фактори. Повече информация за събитието ще откриете тук.
Полина Тодорова
