Настоящият месец октомври е посветен на по-голямата информираност за рака на гърдата. Открива ли се по-рано тази диагноза у нас, заработил ли е антираковият план и други важни теми обсъждаме с хирурга проф. Свилен Маслянков, ръководител на направление “Лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на гърдата” в УМБАЛ “Александровска” болница.
Проф. Маслянков, настоящият месец октомври е посветен на информираността за рака на гърдата. Подобри ли се профилактиката спрямо за социално значимо заболяване у нас?
Моите впечатления са, че профилактика липсва. За да се говори за профилактика на национално ниво, е нужно да бъдат обхванати големи групи от населението. Това, което се случва, са индивидуални изследвания на отделни хора. Ако искаме да говорим за профилактична мярка, трябва този процес да се организира и да се обхване много повече лица чрез целенасочен ангажимент на голям брой институции. На първо място е нужно да се създаде регистър на специалистите, които се занимават качествено с този тип дейност, защото не всеки хирург, не всеки образен диагностик е специализиран да се занимава с млечна жлеза. Провеждането на профилактични прегледи без гаранция от кого ще бъдат проведени те, граничи с проформа изпълнение на дейностите по профилактика и скрининг. Другият проблем е свързан с липсата на специалисти и съвременна апаратура в голям брой малки населени места. Тоест, едва когато се осъществи организация за разрешаването на тези проблеми, бихме могли да кажем, че имаме условия да осъществим подобен скрининг и да таргетираме определените рискови групи жени.
Когато говорим за нуждата от статистика, въз основа на която да се чертаят и политики, неизменно възниква въпросът какво се случва с регистъра на онкоболните у нас след решението за прехвърлянето му към НЦОЗА?
От години е известен факт, че регистърът на онкоболните на практика вече не съществува. Статистиката се изкривява и поради появата на толкова много частни болници в България – те нямат никакво задължение с отчетност към някой държавен орган, който да осъществява анализ във основа на броя на онкологично болните и след това да се извърши анализ, да се видят тенденциите и да се вземат мерки. Това е другата голяма трагедия – просто нашият разграден двор няма граници. Ще споделя един силно тревожен факт – по неофициални данни и анализи на колеги, броят на младите пациенти с рак на гърдата е драстично увеличен спрямо последните години на фона на намаляващо население. Това означава само едно – че заболяването у нас нараства и нараства.
Профилактиката и скринингът в сферата на онкологията са залегнали в Националния антираков план, който беше приет преди две години. Като специалист Вие виждате ли някакви мерки, които да са реализирани по този план?
Действително от доста време се говори за Националния антираков план. Аз съм лекар, който оперира и лекува основно рак. Към момента нямам информация как мога да регистрирам пациентите си по този план, нито някой е положил усилия това нещо да се случи. Бих казал, че не съм пасивен участник в лечебно-диагностичен процес на всички пациенти, които имам – напротив, активно търся как да им помогна по всякакъв възможен начин. И въпреки това, аз не съм информиран дали този план действа изобщо или витае единствено в някакво друго общество и в тесен кръг от специалисти. В този смисъл, ако в България има институции, които се грижат за здравето на пациентите, те са направили голяма грешка, след като такъв тип информация не е достигнала до мен. Споделям това, не защото се чувствам особено важен и специален – аз съм само един елемент от системата, но най вероятно реализацията на този план не достига и до много други важни работещи елементи от нея.
Липсата на организиран скрининг у нас води ли до късно откриване на диагнозата рак на гърдата сред българските пациентки?
Ще отговоря с пример – скоро имах случай на пациентка, която дойде в ужасно напреднал стадий, с огромен тумор, който вече бе излязъл през кожата. Самата тя призна, че “малко се е забавила”. На въпроса ми “Откога го имаш това, отговорът бе – от три години”. Това е жена на около 50 годишна възраст. Този случай подсказва, че не всички жени обръщат достатъчно внимание на здравето си. Ако скринингът бе задължителен и тази пациентка бе преминала няколко прегледа, със сигурност нямаше да се стигне до този стадий. Така че според мен конкретно за рака на гърдата трябва да се мисли за някаква форма на задължителност на скрининга.
Какви са прогнозите при ранно откриване на рака на гърдата?
В ранните стадии, дори при по-неблагоприятните типове рак, можем да постигнем пълна ремисия и пълно излекуване в рамките на 95-96%. Това е нещо, към което трябва да се стремим и на практика да дадем шанса на тези жени да бъдат излекувани. Например на петата година, когато приключи еднокринната терапия и няма признаци на заболяване, тази диагноза остава само един неприятен спомен, след който е предприето нужното.
Увеличава ли се броят на органосъхраняващите операции при рак на гърдата?
Със сигурност. Аз помня времето, когато при повече от между 60% и 80% от случаите лечението бе с мастектомия. Сега тя се прилага само в много крайни случаи. Днес органосъхраняващите операции са основните форми на лечение, заедно с органопластичния подход с определени техники.
Продължава ли пътят на онкологичния пациент в България да е крайно фрагментиран?
За съжаление е така. Пациентите днес имат възможността да търсят по-добрия лекар. Понякога този по-добър лекар е хирург в една болница, онколог в друга и лъчетерапевт в трета, дори може те да са на съвсем различни населени места. Покрай частните болници има и съвсем друг тип оборудване, поради което пациентите се пращат в една или друг структура. Може би има и нерегламентирани финансови потоци, които също дават отражение на целия процес, но за пациентите понякога е трудно да се ориентират. Работил съм в среда на онкологичен диспансер преди години и там всички специалисти бяха на една ръка разстояние. Достъпът на пациента беше сравнително лесен и имаше възможност да се осъществи комплексна услуга, но това така или иначе се променя.
Какво е състоянието на днешните комплексни онкологични центрове (КОЦ)?
Тези лечебни заведения са оставени да се развиват в трудни условия и имам чувството, че в нежеланието си да бъдат поддържани, държавата ги е обрекла на многоскорошни фалити. Най-вероятно те няма да бъдат ликвидирани, но ще бъдат обединени към някакви други болнични заведения. А това са структури, които са предлагали точно тази комплексна грижа, която е акцент във всички съвременни препоръки в онкологията, но за съжаление е поредното нещо, което не се поддържа в България и съответно върви към някакъв неминуем край.
Точната диагноза е ключова за избора на лечение. Осъществява ли се достатъчно често у нас т. нар. дълбокоиглената биопсия?
Няма да се уморя да казвам, че това е първата стъпка от диагностичния процес, ако искаме да лекуваме правилно всеки един пациент, защото освен, че ни дава възможност да докажем заболяването, ни дава яснота за неговата прогностична стойност. Информацията от това изследване ни дава насока за правилната схема за лечение на всеки един пациент. Ако това нещо не бъде направено, тоест ако се подходи с тънкоиглена биопсия или направо с операция, в много висок процент от случаите, а според мен – в половината, нещата не тръгват в правилната посока. Най-вероятно 25% от пациентките ще се окажат с неблагоприятен вариант на тумор – или тройнонегативен или HER2 позитивен, а другата половина ще са предварително напреднали, с увеличени лимфни възли и за тези две групи ще е по-добре лечението да се започне с неадюватна или предоперативна терапия. Най-важното в процеса обаче е първичната биопсия. За съжаление, ще призная, че и в нашите кръгове все още има хора, които смятат, че с дълбокоиглена биопсия туморът може да се разнесе. Искам да подчертая, че такъв риск няма – той би могъл да е при крайно специфични тумори. Дебелоиглегната биопсия е световен стандарт, въз основа на която да се избере най-добрата терапевтична схема. Тук искам да цитирам един от нашите учители за рака на гърдата доц. Трифонов, който казваше, че ще дойде време, когато ние хирурзите ще станем само биопсатори на млечната жлеза и след като докажем какъв е точно ракът, с лекарства и друга терапия той ще бъде излекуван напълно. Това време все още не е настъпило, но определено с увеличаването на броя на таргетните агенти, успяваме да постигнем много добри резултати, нерядко пълен терапевтичен отговор и пациентите действително получават много добро лечение.
Полина Тодорова