Настоящият месец октомври е посветен на борбата с рака на гърдата – едно социално значимо заболяване, което отнема хиляди животи всяка година. Затова е и изключително важен въпросът, свързан с точната диагностика на рака на млечната жлеза, която е и ключът към ефективното лечение.
Златен стандарт в диагностиката на РМЖ е т. нар. дебелоиглена биопсия (core needle biopsy CNB). Чрез нея, под ехографско наблюдение, се взима част от туморната формация за изследване. Този метод позволява минимална инвазивно добиване на материал, предоставя информация за хистологичния вид на тумор, което от своя страна може да доведе до избор за органосъхраняваща терапия на пациентката.
Проучване на наши специалисти, предоставено нa Меdical News, изследва доколко този метод се осъществява в страната ни. То е осъществено от екип от Клиниката по онкологична хирургия към УМБАЛ “Д-р Георги Странски” и Медицински Университет-Плевен с автори проф. Добромир Димитров, д-р Мартин Караманлиев, д-р Ивелина Петрова, д-р Мери Шошкова, д-р Дамян Бойчев.
Според резултатите от него, в България все още съществуват трудности при осъществяването на съпоставими със световните изисквания честоти за извършване на дебелоиглена биопсия за диагноза рак на млечната жлеза.
В изследването се посочва, че дебелоиглената биопсия е най-добрият начин за определяне на възможните пациенти за неадювантна терапия (предоперативна) и е лесно изпълним, сигурен и надежден метод с висока чувствителност и специфичност. Също така авторите припомнят, че Европейското дружество по медицинска онкология и Националната мрежа за борба с рака очертават дебелоиглената биопсия като златен стандарт за диагностициране на рака на гърдата, както и че запазващата гърдата хирургия с биопсия на сентинелен лимфен възел е метод на избор. Въпреки това, данните сочат, че у нас има непрепоръчително високи честоти на използването на гефрир в диагностиката на рак на млечната жлеза ( диагностика по време на оперативна интервенция).
Като част от проучването са анализирани оперативни интервенции при близо 13 000 пациенти за периода от януари 2019 – май 2023 на национално ниво. Това представлява 76,47% от всички новодиагностицирани пациенти за периода в България.
Данните сочат, че се забелязват тенденция за пик на рак на гърдата във възрастта 60-79 години, както и немалък брой пациенти, диагностицирани преди 40-годишна възраст. Над 9000 пациенти са в първи и втори стадий на заболяването, а пациентите, диагностицирани в четвърти стадий, са 807 или 6,2%. При 8673 пациенти е извършена биопсия на формация, като дебелоидната биопсия е осъществена при 4915 пациента или 56,67%. Гефрир е извършен при 5982 пациента или 46,05%.
Забелязва се тенденция за по-ранно откриване на рака на гърдата в България с близо 70% пациенти, диагностицирани в първи и втори стадий на заболяването. Това вероятно е свързано с по-високата здравна култура на пациентите и все по-широкото навлизане на извършването на мамографии, посочват авторите. Те обаче допълват, че все пак част от пациентите от втори стадий и всички пациенти в трети стадий са показани за неадювантна терапия и извършването на такава е най-подходящо след диагноза с дебелоиглена биопсия. Оказва се обаче, че едва при под 40% от пациентите включени в проучването, е доказан рак на гърдата чрез дебелоиглена биопсия. Гефрирът в диагностиката на рак на маточната жлеза е изключително непрепоръчителен, твърдят авторите, припомняйки, че той намира своето място в изследването на резекционни линии и съмнителни лимфни възли.
Извършването на ексцизия на формация (отстраняване), последващ гефрир и взимане на решения за радикална операция в един етап, е неприемливо от медицинска научно морална етична и друга гледна точка, заключват още авторите.
