На 5-ти октомври се отбеляза Европейският ден на донорството и трансплантациите. По повода разговаряме с проф. Валтер Клепетко от Австрия – международно признат гръден хирург с над 40-годишен опит в хирургичното лечение на сложни гръдни заболявания. Проф. Клепетко е и основател на една от водещите в света програми за белодробна трансплантация в Медицинския университет във Виена. Той е почетен член на чешкото дружество по трансплантация, румънското дружество по гръдна хирургия и трансплантация, унгарското дружество по хирургия и пулмология, както и на британското дружество на кардиоторакалните хирурзи. Гостувал е и в България и има задълбочен поглед върху процеса на трансплантирането на български пациенти, нуждаещи се от белодробна трансплантация.
Проф. Клепетко, Вие сте основател на една от водещите в света програми за белодробна трансплантация в Медицинския университет във Виена. Колко пациенти средно на година се подлагат на белодробна трансплантация там?
Програмата за белодробна трансплантация във Виена е една от най-големите в света. Всяка година средно 100-120 пациенти се подлагат на белодробна трансплантация там.
Австрия има договори за международно сътрудничество с други държави, чиито пациенти се подлагат на белодробна трансплантация там. Бихте ли разказали малко повече по този въпрос?
В миналото Виена е имала тясно сътрудничество с няколко държави. Междувременно в седем държави са изградени независими програми – това са Чехия, Естония, Словения, Унгария, Хърватия, Гърция и Украйна. Понастоящем вече не се извършват трансплантации за чужденци.
България също беше сред тези страни. Имате ли информация дали в момента съществува подобен договор или дали се работи в тази насока между България и Австрия?
Български пациенти бяха трансплантирани във Виена в продължение на няколко години. Усилията за изграждане на собствена независима програма за белодробна трансплантация обаче не се увенчаха с успех и в момента във Виена вече не се трансплантират български пациенти.
В България все още общият брой на трансплантациите е малък, а белодробни трансплантации изобщо не се осъществяват. Вие сте сред специалистите, които са консултирали българските институции как да оптимизираме този процес – защо все още изоставаме с трансплантациите?
Според мен става дума за липса на концентрирани усилия. За да се изгради национална програма за белодробна трансплантация, е необходима пълна подкрепа от страна на властите, концентриране на ресурсите само в една институция и висока степен на мотивация сред участващите лекари.
Колко са българските пациенти, подложени на белодробна трансплантация във Виена? Къде се проследяват те след извършването на трансплантация?
Приблизително 10-15 български пациенти са били подложени на белодробна трансплантация във Виена. Първоначалното проследяване е било във Виена и постепенно е било прехвърлено в България. В момента само 3-4 български пациента все още идват редовно във Виена за проследяване.
Кои заболявания най-често могат да доведат до необходимост от белодробна трансплантация?
Най-честите индикации за белодробна трансплантация са ХОББ и белодробен емфизем, последвани от идиопатична фиброза, белодробна хипертония и по-рядко в близкото минало кистозна фиброза.
Бихте ли разказали малко повече за дейността на координаторите по донорство в Австрия?
Координаторите на донори отговарят за различни региони. В Австрия те са няколко. Освен това координатори по донорство има и в по-големи болници, които докладват на регионалния координатор. Мотивацията идва от вътрешната увереност, че трансплантацията спасява толкова много животи и че тя може да се извърши само когато са налице донорски органи. Координаторите се нуждаят от редовно обучение, обратна връзка и насоки. Това се прави на редовни срещи на персонала, както и на срещи между различните трансплантационни центрове.
Какво е за Вас донорството и трансплантацията?
Даряването на органи е акт на хуманност, тъй като дава възможност на други хора да оцелеят, след като собственият им живот е приключил.
Medical News се обърна с въпроси към отговорните институции, касаещи възможностите за белодробна трансплантация на български пациенти и сме готови да предоставим отговорите им на вашето внимание.
