Американците Виктор Амброс и Гари Ръвкън спечелиха Нобеловата награда за физиология или медицина, съобщи официалният сайт Nobelprize.org.
Наградата им се присъжда от Кралския Каролински медицинско-хирургичен институт за откриването на микроРНК и ролята й в регулацията на гените, обяви генералният секретар на Нобеловия комитет Томас Перлман.
70-годишният Амброс е първият човек, който клонира микроРНК през 1993 г., а 72-годишният Ръвкън го последва със собственото си откритие през 2000 г. Години наред двамата учени се интересувaт как се развиват и функционират различните типове клетки. Те откриват микроРНК, нов клас малки РНК молекули, които играят решаваща роля в генната регулация. Тяхното новаторско откритие разкрива напълно нов принцип на генна регулация, който се оказа съществен за многоклетъчните организми, включително и хората. Известно е, че човешкият геном кодира над хиляда микроРНК. Тяхното изненадващо откритие разкрива изцяло ново измерение на генната регулация. МикроРНК се оказват фундаментално важни за това как организмите се развиват и функционират.
Човешките органи и тъкани се състоят от много различни видове клетки, всички с идентична генетична информация, съхранена в тяхната ДНК. Въпреки това, тези различни клетки експресират уникални набори от протеини. Това е възможност поради прецизното регулиране на генната активност, така че само правилният набор от гени да е активен във всеки специфичен тип клетка. Това позволява например на мускулните, чревните и различни видове нервни клетки да изпълняват своите специализирани функции. Също така, генната активност трябва непрекъснато да се прецизира, за да адаптира клетъчните функции към променящите се условия в организма и в околната среда. Ако генната регулация се обърка, това може да доведе до сериозни заболявания като рак, диабет или автоимунни заболявания. Следователно разбирането на регулирането на генната активност е важна цел в продължение на много десетилетия.
Нобеловото признание за Амброс и Ръвкън се очакваше от мнозина от години, каза Дейвид Пендълбъри, ръководител на изследователския анализ в Института за научна информация на Clarivate. „МикроРНК предлагат потенциални диагностични и терапевтични възможности при лечение на рак и други заболявания. Провеждат се клинични изпитания за използване на микроРНК профилиране за прогноза на пациента и клиничен отговор“, допълни той, цитиран от CNN.
Прочетете повече за откриването на микроРНК и нейната роля в посттранскрипционната генна регулация.
Тази година паричната равностойност на наградата е 11 милиона крони – около 985,000 щатски долара и се поделя между двамата лауреати. Миналата година наградата беше присъдена на Каталин Карико и Дрю Вайсман за работата им върху MRNA ваксините – ключов инструмент заограничаване на разпространението на Covid-19.
Виктор Амброс е роден през 1953 г. в Хановер, щата Ню Хемпшър, САЩ. През 1979 г. получава докторска степен от Масачузетския технологичен институт (MIT), където провежда и постдокторантски изследвания. През 1985 г. става главен изследовател в Харвардския университет, а по-късно и професор в Медицинския факултет в колежа Дартмут. В момента е професор по естествени науки в Медицинския факултет на Масачузетския университет. Гари Ръвкън е роден през 1952 г. в Бъркли, щата Калифорния, САЩ. Получава докторска степен от Харвардския университет през 1982 г. В периода от 1982 до 1985 г. работи в Масачузетския технологичен институт, след което става главен изследовател в Масачузетската обща болница и Харвардското медицинско училище, където понастоящем е професор по генетика.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия „за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта“.
