От 1985 г. месец октомври е приет за Световен месец за борба с рака на гърдата. За важността на профилактиката, редовните изследвания, медицинската, но и психологическата грижа за жените, които преминават през битката с това заболяване разговаряме с Гергана Богданова, управител на фондация “Една от 8”.
Госпожо Богданова, фондация “Една от 8” от години осъществява различни инициативи в подкрепа на жените с рак на гърдата Успяхме ли да повишим информираността сред българките за това заболяване?
Според мен, в сравнение с преди 15-20 години, да – особено в по-големите градове жените търсят информация, ходят по-често на прегледи. За съжаление не мога да кажа, че това е тенденция в цяла България. Нашата фондация вече близо 8 години развива програмата „Ела и се прегледай“, чрез която осигуряваме безплатни ехографски прегледи на гърди в по-малките населени места. Далеч сме от идеята да преглеждаме жените в даден град, но по-важната ни цел е именно да повдигнем информираността по темата. Когато разговарям с жените, дошли да се прегледат, често чувам, че те от време на време се включват в кампании за прегледи, организирани от различни институции, но профилактиката спира до там, което е крайно недостатъчно. Много често ги питам дали знаят какво предлага НЗОК като изследвания и прегледи и получавам отрицателен отговор.
В този смисъл, впечатлението Ви е, че цялостно на национално ниво липсва кампания за смисъла на профилактиката и възможностите, които предлага държавата в тази насока?
Да, категорично. Ето например нещо позитивно в посока профилактика – даде се по-голяма възможност за ехографско изследване на млечни жлези, но тази информация мина веднъж по новините. Сега виждам, че Касата полага усилия в посока информираност, но цялостно липсват мащабни национални информационни кампании и организирана скринингова програма. В момента жените не са информирани, не са приканвани да ходят на 2 години на преглед на мамография или на ехография, която им се полага. Аз смятам, че тези въпроси трябва да залегнат в здравното образование, което трябва да започва от училище, много е късно да образоваш жена на 50 години. Подобни теми трябва да се обсъждат още от рано и жената да е образована от млада възраст. При нас потърси помощ момиче на едва 25 години с онкологично заболяване, което не е извършвало профилактични прегледи, защото е смятала, че е много млада за тях, а всъщност вече е с костни метастази. Тези случаи за щастие са редки, но ги има и затова е важно от рано да се говори за смисъла на редовните прегледи, дори когато липсват оплаквания.
Вие общувате и с голям брой специалисти и лекари, голяма част от които са онколози. Какво споделят те – продължава ли късното откриване и диагностициране на жените в по-напреднал стадий на болестта?
За съжаление тази негативна тенденция продължава, което отново повдига въпроса за смисъла на профилактиката. Причините за това са различни, а част от тях са свързани с българската народопсихология – ние българите ако не знаем, че ни има нещо, си мислим, че то не съществува. Но то може да съществува. Не трябва да се забравя и че има редица доброкачествени заболявания на гърдите, част от които повишават риска за развитие на рак в по-късен етап и затова трябва да се следят и лекуват. За това нашият апел към младите дами е – Започнете от 20-годишна възраст да преглеждате ежегодно гърдите си с ехограф, ехографът не е натоварващо изследване, отнема 15-ина минути, за да може да проследявате здравето на гърдите си и откъм доброкачествени заболявания. Според мен това е един прекрасен навик, който ще остане и в бъдеще. Рискът от развитие на рак се повишава рязко след 40 години, но ако всичко се следи, заболяването може да се хване в нулев стадий, когато не се налага тежко лечение и жената продължава живота си.
Разпокъсан ли е все още “пътят” на пациента в сферата на онкологията у нас?
Да, все още пациентите се лутат между различните специалисти още от момента на поставянето на диагнозата, нерядко пътуват от едно населено място в друго. Съществуват гайдлайни, които са разписани и за диагностиката и за лечението, но те невинаги се спазват, а пациентът няма как да знае това, тъй като стъпките не са сведени до вниманието на пациентите по разбираем за тях начин. Не мисля, че това е толкова изключително трудно за осъществяване. Знаем, че лекарите са много заети, че са малко на брой, а пациентите са много. Едни информационни материали за тях обаче биха били изключително полезни. Все още се случва да се пропускат важни стъпки в диагностиката, което води до пропуски в лечението. Пациентите нерядко не са запознати с това кой е водещият лекар при онкологично заболяване. Обикновено те попадат директно при хирург. Много често се пропуска т. нар. корбиопсия (core needle biopsy) – биопсия с по-дебела игла, а се предлага веднага изваждане на образуванието, т. нар. ексцизио, при което се налага повторна операция и напълно се изключва възможността за предоперативна химиотерапия, която може да доведе до смаляване на образуванието, а от там само една малка по обем операция.
Не трябва да пропускаме и позитивните стъпки – ракът на гърдата отдавна не е смъртна присъда, особено хванат навреме. Все повече лекарства за тази диагноза са реимбурсирани от касата, тоест българските пациенти имат достъп до лечение, което има и в цяла Европа, има редица клинични изпитвания за нови терапии, в които пациентите могат да се включат, ако желаят.
Как стои картината на психологическата помощ за пациентките с рак на гърдата – изобщо развита ли е тя в България?
Не, все още държавата ни не е помислила за емоционалната и психическата стабилност на един пациент с онкологично заболяване. Има различни инициативи за психолози в болниците, доколкото знам обаче те работят по няколко часа, а и често пациентите не искат да посещават отново болницата и за такава консултация. От много пациенти чухме и че само първата среща с тях е безплатна. Мисля, че трябва да има още подкрепа и от други специалисти в пътя на пациента освен онколога, хирурга и лъчетерапевта. Ще дам пример с пациентка българка, която се лекува в Холандия. В момента, в който установяват какъв точно е вида рак, тя вече е информирана какво лечение ще преминава. В рамките на седмица тя се среща с ендокринолог, защото ѝ предстои хормонална терапия след операцията и химиотерапията получава съвети от сексолог, който обяснява какви могат да бъдат последствията от хормоналното лечение и накрая е попитана дали има нужда от човек, който да почиства къщата и й докато е на химиотерапия. Къде сме ние? Тук е моментът да кажа, че психологическите консултации в “Една от 8” и за пациентите и за техните близки са абсолютно безплатни. Нека не забравяме, че и близките имат нужда от подкрепа и съвет.
Преди две години страната ни прие Националния антираков план, който следва основните постулати на Европейския такъв план и акцент в него е именно превенция ранно откриване и оптимално лечение на рак на гърдата. Какво е Вашето наблюдение – виждате ли реализирани изобщо някакви активности по него?
За съжаление не, абсолютно нищо не се прави. Нашата фондация участва в Алианса, който помогна за разписването на този план. Впечатленията ни за момента са, че от тогава той е приет и стои в едно чекмедже. Дори в съседна Румъния започнаха реализиция на активностите по техния план за по-малко от половин година. Ние не сме сред европейските страни, които са имали вече някаква национална антиракова стратегия и лесно са могли да я надградят. Според мен е нужно съвсем скоро да започнем да правим необходимите административни и законодателни промени, за да може този план да бъде задействан и да бъде приложен. За да се случи всичко това е нужна политическа воля.
Кои са основните въпроси пред реализацията на Антираковия план според вас?
На първо място е например въпросът за залегналите в плана т. нар. онкологични центрове – откъде ще се намерят необходимите медицински специалисти, за да работят те, по кои стандарти ще работи? Как системата ще поеме диагностицираните жени? Относно скрининговите програми – липсва стандартизация на техниката, с която ще бъдат преглеждани жените. В момента вече има 3D мамография, а в много от малките населени места у нас се използва буквално допотопна техника. Понякога поради спецификата на плътността на гърдите им на някои жени се налага да пътуват до София – не това е идеята на скрининговата програма. Трябва да предлага еднаква грижа навсякъде. На много места липсват специалисти, които да изпълняват скрининговите програми – спомням си преди 4-5 години бяхме в Балчик и там ни споделиха, че общината е закупила техника, но няма специалист, които да преглежда. Нужно е да има информационни кампании с активната роля на личните лекари. Много се надявам, че с развитието на технологиите, с приложениeто Е-здраве, по много по-лесен начин, ще може да бъде напомняно на жените, че трябва да се прегледат.
Как Ви се струва идеята за налагане на определен тип санкции при липса на проведена профилактика от страна на пациентите?
В някои държави те глобяват, ако не ходиш на профилактичните си прегледи и аз го намирам за абсолютно нормално. Може би народопсихологията на българина е такава, винаги очаква друг да го подтикне. Но е факт, че не може държавата да свърши всичко вместо нас, не може да дойде един представител на касата да ни хване за ръка и да ни заведе на лекар. В този смисъл една глоба като примерно повишаване на здравната вноска би могла да даде ефект и да повиши личната ни отговорност. Необходима е и по-голяма ангажираност на личните лекари. На много места в страната, за някои лекари профилактиката не е приоритет – например на майка ми, която живее в по-малък град вече 5-та година не й се дава направление за мамография. Ролята на личните лекари трябва да е водеща, защото скрининговата програма трябва да започне именно с точно отсяване на рисковите групи от страна и на семейните лекари.
В момента има голяма активност НЗОК да поеме биомаркерната диагностика. Нужно ли е това да се случи?
Абсолютно задължително е. За мен няма никаква логика Касата да заплаща дадено лечение, но да не е поела самото изследване, което го предхожда. Ние останахме последната държава в Европейския съюз, в която биомаркерното изследване не е поето. Поставете се на мястото на пациента – знаете, че съществува съвременно лечение, то дори ще ви бъде безплатно, ако сте здравноосигурено лице, но изследването за него е изключително скъпо – например биомаркерното изследване за белодробен карцином може да достигне 5000 лв. Важно е изследванията да бъдат поети в панел, защото пак ще дадем пример с рак на белия дроб – биомаркерното тестуване се прави въз основа на материал от биопсия, която е тежка процедура, взема се малко материал, който ако трябва да се изследва биомаркер по биомаркер често не е достатъчен за изледването на всички биомаркери, т.е. не може да бъде назначено точното лечение.
Полина Тодорова
