Професионалното “прегаряне” в медицинската професия се превръща във все по-голям проблем, засягащ лекари от различни специалности и във всички нива на тяхната кариера. Строгите изисквания за упражняване на професията, съчетани с емоционалното натоварване на грижите за пациентите, могат да доведат до състояние на физическо, емоционално и умствено изтощение. Разпознаването и справянето с burnout синдрома е от решаващо значение за поддържане на благосъстоянието на лекарите и осигуряване на най-високи стандарти за грижа за пациентите.
Прегарянето е състояние на хроничен стрес, което води до физическо и емоционално изтощение, до откъсване от работата и чувство за неефективност и липса на постижения, последвани нерядко от откровено цинично отношение към професията. Световната здравна организация (СЗО) официално признава прегарянето като професионален феномен, което се характеризира с три белега – емоционално изтощение, физическа умора и невъзможност за справяне с ежедневните професионални задачи.
Причините за прегаряне при лекарите се дължат основно на голямото им натоварване и липсата на баланс между професионални задължения и личен живот. Дългото работно време, удължените смени и дежурствата често намаляват времето за сън и лични занимания. Грижите и общуването с голям брой пациенти в рамките на ограничени времеви рамки също увеличава стреса. Тежките случаи и вземане на решения, от които зависи човешки живот, също имат своето емоционално отражение върху медиците. Административните задачи и нарастващите бюрократични изисквания са друг фактор за намаляване на наличното време за грижа за пациентите. Липса на подкрепа, изразяваща се в неадекватната подкрепа от колеги и ръководството може също да влоши чувството на изолация в лекаря.
Знаци за burnout:
Няколко промени в поведението и състоянието са “сигнална” лампа за професионално прегаряне:
- Хронична умора – постоянна умора, която не се подобрява с почивка.
- Промени в настроението – честа раздразнителност, гняв или тъга.
- Откъснатост – чувство на отдалеченост от работа и пациенти.
- Цинизъм – развиване на негативен и циничен поглед към работата.
- Физически признаци – чести заболявания, отслабена имунна система, водеща до повишена чувствителност към заболявания.
- Нарушения на съня – безсъние или нарушени модели на сън.
- Главоболие и мускулни болки – постоянен физически дискомфорт.
- Намалена ефективност и ефективност на работа.
- Отдръпване – изолиране от колеги, приятели и семейство.
- Злоупотреба с вещества – повишена употреба на алкохол, наркотици или лекарства за справяне със стреса.
- Пренебрегване на личните нужди – пренебрегване на личните дейности и хобита
Как да преодолеем професионалното прегаряне?
Съществуват различни начини, които могат да помогнат на един лекар да излезе от професионалната криза на изтощение. Част от тях са свързани с промени, които той самият може да инициира и реализира, а други биха могли да се осъществят на организационно и мениджърско ниво в екипа, в който работи.
Индивидуални стратегии
Грижа за себе си – пълноценният сън, балансираното хранене и физическата активност са важни фактори от ежедневието, които могат да намаляват стреса. Участието в хобита и развлекателни дейности също биха помогнали в тази насока. Практики като медитация могат да помогнат за намаляване на стреса и подобряване на емоционалното състояние.
Определяне на граници – отказването на допълнителни задачи и делегирането им когато е възможно на други кадри от екипа е начин за намаляване на прекомерното ангажиран от един лекар.
Търсене на професионална помощ – терапията или консултирането със специалист също може да осигури подкрепа за справяне с прегарянето на работа.
Организационни стратегии
Управление на натоварването – болничните мениджъри е нужно да прилагат политики за осигуряване на разумно работно време за кадрите си. Те могат да ги подпомогнат и чрез намаляване на бюрократичните тежести като внедрят модели за рационализиране на документацията и административните процеси.
Създаване на култура на работното място, която цени откритата комуникация, работата в екип и взаимната подкрепа.
Професионално развитие – осигуряване на възможности за продължаващо образование и кариерно развитие за повишаване на удовлетвореността от работата.
Уелнес програми – прилагането на програми, които се фокусират върху физическото, психическото и емоционалното здраве на лекарите са също добра стъпка за справяне на burnout-a.
Редовни почивки – насърчаването на редовни почивки по време на работните смени за предотвратяване на умората не трябва да се пренебрегва.
Признание – признанието и възнаграждаване на упоритата работа и постиженията на здравните специалисти също може да допринесе за чувството на признателност и удовлетворение.
Разработването на стратегии за преодоляване на професионалното изтощение сред медиците не трябва да е еднократно усилие, а постоянен процес, който изисква непрекъснат ангажимент и адаптиране към променящите се нужди и обстоятелства.
Източник:
https://forum.facmedicine.com/threads/recognizing-doctor-burnout-essential-signs-and-solutions.79807/?fbclid=IwY2xjawFjKTZleHRuA2FlbQIxMAABHcFbuSN1IncriWEO-TmVn6RtUxaA2eM_ncTxfbjrXNyOFxZmBBksjxGysA_aem_GoedotU_Hc9riH4Vrt4Ylw
