Как мръсният въздух уврежда човешкото здраве и защо профилактиката е най-важна и трябва да предшества лечението беше темата, която събра водещи медицински специалисти и представители на неправителствения сектор на пресконференция на 25 септември 2024 г. – Световен ден на белия дроб, озаглавена “НА ВЪЗДУХ” – Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението.
„5 милиона души загиват годишно по света от замърсения въздух, 200 000 са смъртните случаи в ЕС, а по данни на СЗО в България смъртността, свързана със замърсения въздух, е 11 000 души на година“, съобщи проф. д-р Коста Костов, национален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК, както и консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Света Анна“.
Най-опасни са фините прахови частици под 2,5 микрограма, които увреждат дълбоко белодробната тъкан и преминават в кръвообращението, откъдето достигат до другите органи и ги увреждат. Фини прахови частици може да преминат и през плацентата, да фрагментират ДНК на бебето, да предизвикат преждевременно раждане и децата да са с намален белодробен капацитет. Всяко покачване на фините прахови частици с 10 мг на куб.м. води до хроничен спад на белодробната функция на хората. Ето откъде идват 480 000 болни с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) в България, докладвани официално преди около 14 години, за нуждите на европейската здравно статистика.
„Категорично е доказана връзката между замърсения въздух и сърдечно-съдовите заболявания, защото фините прахови частици способстват развитието на атеросклерозата„, заяви доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България. Нещо повече, при изследване на пациенти със атеросклеротични стеснения на сънната артерия в плаката са открити дори пластмасови частици“, обясни той.
„Инсултът упорито отказва да предаде водещото място на България по заболеваемост и смъртност. Оказа се, че 47% от инсултите се дължат на рисковите фактори, свързани със средата, в която живеем, като от тях 37% са директно свързани със замърсения въздух. В тромбите, запушили мозъчните съдове при инсулт, се откриват фини прахови частици и други замърсители, преминали през алвеолите на белия дроб и навлезли в кръвообращението“, заяви доц. д-р Росен Калпачки – председател на Българското дружество по инсулт.
„Алергичните заболявания са директно свързани със замърсявания на въздуха, храните и предметите, сред които живеем. В градовете децата са по-алергични, защото полените в градската среда се свързват със саждите от автомобилните газове и други замърсители и така стават по-агресивни. Същевременно остават в онези ниски слоеве на въздуха, които хората дишат“ – обясни алергологът д-р Тихомир Мустаков от Българското дружество по алергология.
„Особено застрашени от вредните ефекти на замърсения въздух са децата и бременните. Но и всеки орган страда при хората, които са изложени на замърсен въздух. Идеята на лекарска мрежа „Въздух за здраве“, в която са включени и много студенти по медицина, е да стигнем до младите хора и да ги убедим, че е по-добре да си правят профилактични прегледи, вместо да чакат да се разболеят и да бъдат лекувани“ – обърна внимание детският пулмолог доц. д-р Снежина Лазова от Сдружение „Въздух за здраве“.
Росина Тодорова – председател на Сдружение „Жените в бизнеса и професиите – София“ представи проекта „Пейка на здравето“ – поредица от дискусии с младежи, родители, учители и специалисти по здравни теми, вълнуващи младите хора.
