Какво е мястото на дигиталните технологии в сферата на здравеопазването, как иновациите могат да спомогнат процеса на общуване между лекари и пациенти, какви проекти се развиват в тази насока коментираме с Мира Ганова, изпълнителен директор на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
Г-жо Ганова, вече няколко години Българският клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването работи за развитието на дигитализацията в здравния сектор у нас. Какво сочи Вашият опит – успяхме ли да се развием и оптимизираме дигиталните процеси в здравеопазването?
Действително от много време активно ускоряваме процеса на дигитализация в здравния сектор чрез създаване на силна експертна общност от хора и компании, които имат ресурса и знанията ефективно да подпомогнат пълноценната дигитална трансформация на здравния сектор. Дигитализацията е много сложен процес, но ако трябва да се обобщи, той представлява дигитализиране на бизнес процесите в една организация. В този контекст не говорим просто за бизнеса като частни компании, а за всеки един процес, който е свързан с определен тип действия в дадена организация. Интеграцията на дигиталните решения подпомага автоматизацията на процесите, което дава и предвидимост на средата и възможност за улесненото им администриране.
Защо дигитализацията е важна за сферата на здравеопазването?
В сферата на здравеопазването дигитализацията е излючително важна, основно от гледна точка на данните, които се събират в сектора. Събирайки данни на популационно ниво, от регистри и по заболявания, бихме могли много по добре и ефективно да насочим ресурсите на държавата там, където има нужда. И това се отнася както за кадровите ресурси, така и за финансови и стратегическите. От друга страна, всичко свързано с ранна диагностика, ефективно лечение, прогнозиране на дадени състояния, както и ефективното управление на хроничните заболявания, в днешно време е невъзможно да се случи без технологиите и анализа на данни. Създаването на предвидима среда може да стане само чрез дигитализацията и по никакъв друг начин, въпреки че бих искала да отбележа, че дигитализацията не е самоцел. Тя е еволюционен процес, а дигиталните решения са инструменти за постигане на дадена цел. Това означава, че ако ние предварително сме заложили стратегията и процесите по грешен начин, колкото и пъти да ги дигитализираме, те ще излязат сгрешени. Така че е много важно да се разбере, че дигитализацията е просто инструмент за постигане на определени цели, но зад нея трябва да стоят много ясно описани политики, стратегии и правила.
Подобни цели обаче изискват последователност и в политически план…
Капиталът на една държава е нейното население и колкото по-здраво и трудоспособно е то, толкова повече прогрес има и икономиката й. В този смисъл, опазването на общественото здраве е критично важна политика за всички властимащи и е нужно тя да е дългосрочен процес, а не мандатен с хоризонт от няколко години. Това трябва да се осъзнае и възприеме и на политическо ниво – нещо, което за съжаление ние не виждаме в момента.
Имате ли наблюдения от конкретни примери, които доказват ползата от дигитализацията в практиката на един клиницист и оптимизирането на неговата пряка работа с пациентите?
Има редица примери, които доказват, че дигитализацията от една страна подобрява достъпа до здравна услуга, от друга – качеството на същата тази здравна услуга, но най вече подобрява здравните резултати. Поради тази причина, както в международен план, така и в България се развиха много проекти в тази насока и на тях се обръща все повече внимание. Ще дам пример с телемедицината като нещо, което определено може да подобри достъпа до здравни услуги и със сигурност подобрява и здравните резултати на пациентите. Чрез телемедицината имаме възможност да осигурим здравно покритие на отдалечени места, в които няма високоспециализирана медицинска помощ. Същевременно, това ни дава възможността да събираме и много данни, докато пациентът е у дома, да следим тенденции и да обучаваме алгоритмите върху реални данни на конкретни пациенти. Всичко това рефлектира директно върху подобряване на здравните резултати, благодарение на подобрен достъп, подобрено качеството на медицинската услуга и генериране на по-добри здравни резултати.
Как дигигитализацията може да спомогне и за по-пълноценната превенция и профилактика?
България е европейската държава, която има най-много лечебни заведения на глава от населението – над 380. В същото време, нека не забравяме, че целта на здравната система трябва да е да опазва здравето, а не основно да лекува болести. Затова концепцията да имаме повече заведения за болнична помощ вместо да поставим приоритет върху превенцията и профилактиката на здравето, което се случва в извънболничната медицинска помощ, определено не е правилният подход. Дигитализацията има огромна роля в превенцията на заболяванията, в профилактиката, както и в ранната диагностика. От гледна точка на превенцията тя спомага за събирането на данни и за оценка на здравния статус на базата на реални данни през съвсем прости, но полезни неща като записване на онлайн час при лекар, онлайн консултация и други. Това са чисто автоматизирани процеси, които спомагат работата на лекаря и пестят време за пациента. По отношение на медицинската дейност и на качеството на медицинската грижа, в практиката навлизат все повече портативни устройства, които събират витални показатели, които могат да бъдат анализирани от изкуствен интелект. След това AI много прецизно анализира тези данни и дава предикция за дадения пациент, какъв рисков фактор има и какви мерки трябва да бъдат взети, за да се превантира дадено заболяване.
Наскоро бяха обявени възможностите на приложениято е-Здраве, което осигурява достъп до електронното здравно досие. НЗИС непрекъснато се надгражда с отделни модули, но как Вие виждате вие този процес – къде стои България от гледна точка на дигитализацията на националната здравна система?
НЗИС е много хубав технологичен продукт, с който не всяка страна може да се похвали, така че тук е моментът да оценим това, което е създала нашата държавата, било то и след 13 години говорене за нуждата от електронизация на здравния сектор. Нашата държава наистина успя да направи една централизирана система за събиране на данни от всички заинтересовани страни – клиники, частни практики и джипита, болници и лаборатории. Това е абсолютно безценно, защото всъщност най големият ресурс на здравната система са данните и информацията. На базата на тази информация могат да се взимат ефективни и информирани решения в полза на пациента – как този пациент да бъде лекуван, каква е точната му диагноза, по този начин пък да се спестява време за намирането на точната диагноза. Един от големите проблеми например е наличието на коморбидност, на различни придружаващи заболявания при пациента, който се видя и по време на пандемията от COVID. Така че, ще се повторя, събирането на данни е най-ценният ресурс, с който държавата не може да не разполага.
Как спомага дигитализацията и процеса на усвояване на знанията?
Това е много важен аспект на въпроса. Аз обичам да давам пример с факта, че преди около 20 години медицинското познание или медицинската информация се е удвоявала като обем в рамките на 8 години. В момента – 2024 година, това нещо се случва в рамките на два месеца и половина. Може да си представите за какъв огромен обем от медицинска информация става въпрос. Няма никакъв шанс човешкият мозък да може да асимилира подобен обем информация – именно затова на помощ идват технологиите – събирайки тази информация, държавата наистина може да прави анализи и много по-правилно да насочва своите ресурси. Друг пример – гайдлайните в медицината се обновяват непрекъснато – няма как един лекар да може да следи целия обем от информация, нужно е да има инструмент, който да му спомага за нейното обобщаване. Същото важи и за пациентите, които все повече се интересуват от здравето си и искат да бъдат добре информирани.
Тук опираме до въпроса и за обучението на лекарите. Какви са активностите на клъстера в тази насока?
Вече е критично важно за всяка една държава да подготвя кадри, които да имат освен добри компетенции и умения от медицинска гледна точка и такива в сферата на дигиталните технологии. В 21 век познанието трябва да е многопластово и са нужни умения и интуиция да работиш с различни системи и информация, така че да можеш да си много по-пълноценен в работата си – в нашия случай лекарите да бъдат много по пълноценни във взимането на решения за своите пациенти. Именно затова през 2019 година стартирахме курс по дигитализация и иновации в Медицински университет -София заедно с образователна фондация “Джуниър Ачийвмънт” с цел да създадем повече познания у младите умове. Обучението ги запознава с дигитализацията на здравния сектор, с ранната диагностика и моделите, които могат да се използват за анализирането на данни, с това какво всъщност означават тези здравни технологии, важността на данните и какво може да се прави с тях, какви технологии могат да се наслагват, така че максимално много да влязат в полза на лекаря, с т. нар. decision support, който оказва подкрепа при взимането на решения – благодарение на AI не е нужно лекарят да се рови в регистри от данни и сам да прави взаимовръзки между тях, а може да получи цялостната картина за неговия пациент и за дадено заболяване. Медицината съдържа огромен обем от информация, но тя не е само практически насочена, нужно е да имаш “отворено” съзнание, за да можеш да разглеждаш един пациент и неговото състояние от много различни гледни точки. Именно затова този курс е успешен вече 5 години и благодарение на него стартираха и няколко медицински стартъпа.
Усещате ли съпротива и трудности при въвеждането на подобни технологии в по-възрастната генерация лекари?
Съществува подобно разминаване, но то е съвсем нормално. Системата на здравеопазване е пренатоварена от регулация, от най различна бюрократщина, от най различни системи, с които лекарите трябва да работят. Немалко лекари не искат да сменят работния си процес, независимо че осъзнават, че може би впоследствие чрез технологиите той ще стане по-лесен, ще има повече стойност за тях и ще им спести повече време. В този смисъл периодът на адаптация на един лекар, на една практика или на една болница е сложен и труден, но е неизбежен. Затова и в нашия курс казваме, че рано или късно ще има разграничение, поне от гледна точка на пациентите на лекари, които ползват и работят с технологии и такива, които не работят с тях. В същото време е важно да отбележим, че технологиите никога няма да могат да изместят напълно лекарите. Това познание, което лекарите генерират за 10- 15 години учене, не може да бъде заменено, поне в настоящия момент. Технологиите обаче може да им помогнат с предоставянето на “смляна” информация в огромен обем, която задължително ще има нужда от медицинска валидация в практиката. Тази теза застъпихме и в нашия филм “Код Живот”, а именно – технологиите не могат да изместят лекарите, но и лекарите вече не могат да работят без технологиите.
Имате ли проект, касаещ дигитализацията в лечебно заведение, който е доказал как всъщност се оптимизират процесите?
Ще споделя опит с успешен проект на един от нашите членове в Специализираната болница по онконкохематология. Наша компания направи проект три фази, който касае оптимизация в самото лечебно заведение. Чрез него от една страна се оптимизира пътят на пациента, като това се проследи с тракери – откъде минава той, колко време отнема всяка дейност и т.н. От друга страна се внедриха системи за записване на часове на пациентите, за въпросници към тях и оценка на тяхното състояние преди пациентът още да е отишъл в болницата. Създаде се една автоматизирана система, която улеснява процеса на комуникация между пациентите, лекарите и всички звена в болницата. По този начин успяха да се оптимизират и часовете за престой на пациентите, които трябва да пролежават или да имат вливания в лечебното заведение. Когато започнахме проекта, всички пациенти се викаха сутринта, за да може да се започне тяхната регистрация. Съответно местата бяха ограничени и много пациенти се налагаше да чакат на опашки по няколко часа, което за болен човек е доста мъчителен процес.
Какви други проекти се очакват в посока на дигитализацията от членовете на Клъстера?
Фокусът ни в тази насока е към хроничните заболявания – бичът на здравните системи в целия свят. 70% от заболяванията в Европа са хронични, а всеки един човек над 60 години има поне две хронични заболявания, което като инвестиция в здравето е огромен ресурс за всяка една държава. Именно затова трябва да се търси най-добрият начин и холистичен подход тези заболявания да бъдат контролирани максимално ефективно. Поради това кандидатствахме по европейски проект, който вече е в своя ход от началото на годината. Той цели да създаде модели на интегрирани здравни грижи чрез технологиите в три сфери на заболявания – сърдечно съдовите, диабет и Алцхаймер/ деменция. Като част от него ще работим с джипи практики и ще се опитаме да сведем диагностичния процес на хроничните заболявания на ниво личен лекар. Това означава да внедрим технологии, които да позволяват на семейните лекари бързо да отсяват пациенти с високи рискови фактори. След това лекарят ще може да използва друга технология, за да може прецизно да диагностицира например ранна форма на диабет и хипертония и да го насочи към съответния специалист. Вярвам, че след този проект и неговата реална валидация в 8 други държави, ще успеем да създадем национален модел, който да се възприеме от държавата.
Полина Тодорова
