Всяка минута от мозъчния инсулт загиват 1.9 милиона нервни клетки, като всеки час при подобен инцидент без лечение мозъкът „остарява” с 3.6 години. Само за миналата година близо 50 000 българи са били покосени от инсулт. В същото време, страната ни прилага най-съвременното лечение при инсулти, но все още то не се реализира в достатъчно голям брой лечебни заведения у нас. Имаме нужда и от създаване на карта на първичните и всеобхватните центрове за лечение на инсулт, както и от обособяването на повече специализирани центрове за лечение на инсулти, т.нар. stroke unit. Все още има проблем и с транспортирането на пациентите до болниците с възможности за лечение на инсулт. Липсва и регистър на пациентите с инсулт, който да спомогне за тяхното по-добро наблюдение и проследяване.
Тези констатации бяха представени на конференция на тема „Инсултът-поглед в черната кутия 2.0 – Лечение на инсулта“, организирана от Асоциацията за инсулт и афазѝя в партньорство с Българското дружество по инсулт. Като част от нея баха коментирани актуалните възможности за лечение на исхемичния и хеморагичния инсулт, перспективите у нас и по света, представени през погледа на утвърдени наши специалисти.
Около 65% от общата смъртност в България се дължи на сърдечно-съдовите заболявания – миокардни инфаркти и мозъчни инсулти, като инсултите са малко повече от инфарктите, обратно на статиститките в Европа, съобщи доц. д-р Иво Петров, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетска болница „Аджибадем Сити клиник“. Механизмът за спирането и в двата случая е сходен – прекратяване на кръвотока. При запушване на съд милиони клетки умират за секунда, като това е особено опасно за мозъка, защото той е разположен в твърда обвивка, няма способност за резерв и се изчерпва много по-бързо от сърцето, тоест там има фиксиран праг на необходимост от кръвоснабдяване, допълни проф. Петров.
Бързото разпознаване на инсулта е критично важно, напомни доц. д-р Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в „Света Анна-София“. Той посочи, че с линейка се транспортират едва около 50% от болните, а би трябвало този процент да е много по-висок. Само 2-ма от десетима пък се обаждат на линейка веднага след появата на симптомите. Същите изводи обособи и д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в Спешната помощ, която обясни какви са рисковете както от забавеното търсене на медицинска помощ при подобен случай, така и от неправилното транспортиране на човек с инсулт поради риск от влошаване и поради незнание в коя болница има готовност с легла и възможности за диагностика и лечение. Д-р Кателиева апелира хората да се доверяват на екипите на спешната помощ, като подчерта, че те са обучени и работят по утвърдени от здравното министерство диагностично-терапевтични правила и алгоритми.
Лекарите припомниха и основните симптоми на инсулт:
- Лице: Пострадалият може ли да се усмихва? Лицето му увиснало ли е от едната страна?
- Ръце: Пострадалият може ли да вдигне двете си ръце и да ги задържи?
- Говорни проблеми: Пострадалият може ли да говори ясно и да разбира какво му се казва? Говорът му забавен ли е?
- Време: Ако установите някой от тези три признака, трябва да се обадите на 112.
Допълнителните симптоми са загуба на равновесие, световъртеж, изтръпване на лицето или крайниците.
Симптомите се виждат първо от околните, често в началото всичко изглежда безобидно, инсултът не боли, отбеляза доц. Калпачки. Времето от началото на симптомите до спасяването на един мозък с тромболиза безопасно е 4 часа, допълни и д-р Кателиева. От всички инсулти едва около 12% са потенциално показани за ендоваскуларна терапия. В тези случаи диагностиката трябва да бъде направена бързо, за тази цел е нужна логистика, каквато вече има при инфарктите, обясни и проф. Петров.
Все още неоптимално насочване на пациентите и липса на stroke центрове
На събитието стана ясно, че все още, въпреки заявките на здравните власти, системата за свързаност между екипите на ЦСМП и болниците не работи оптимално. Това създава риск от обикаляне на линейките между различни болници с пациенти с инсулт, но и с такива с други живозастрашаващи състояния. Все още изчакваме да се приключи изграждането на единна информационна система между екипите на спешна помощ и болниците. “На този етап комуникацията е дежурните в спешно отделение се обаждат на районната координационна централа в спешна помощ, задължени са в сутрин и вечер в 8 ч. да съобщават към този момент какви свободни легла има в болниците. Проблемът е, че през тези 12 часа динамиката в една болница е голяма, има сериозно движение на пациенти, което остава неизвестно за екипите на спешна помощ. Поради това ние не знаем в реално време къде има свободни легла за дадено заболяване, като проблемът е за всички заболявания, не само за инсултите. Получава се един порочен кръг, от който губят всички – застрашава се животът на пациента, застрашава се и нашият”, обясни д-р Кателиева, повдигайки и темата за случаите на агресия над спешните екипи. Според нея решение ще е свързаност на системите между НЗОК, МЗ и екипите на спешна помощ, възможности за предизвестяване на болниците за транспортиране на болен с инсулт, както и въвеждане на линейка със скенер и телемедицина за извънболнична фибринолиза.
Отношение по въпроса взе и доц. д-р Иво Петров. Според него проблемът ще се реши, ако огромна част от неврологичните отделения имат т. нар. stroke unit, по подобие на кардиологичните, които поддържат интензивно коронарно отделение. “Stroke unit е задължен да поеме пациента с мозъчен инсулт, независимо какви легла е обявила болницата. Хората с инсулт не са хиляди на ден, говорим за 10-15 случая на ден. И те да не могат да приети от столицата на България, която има над 50 болници, е пълен абсурд. Тоест, става въпрос за подготвеност на екипите и желание. Това обикаляне на екипите на спешна медицинска помощ е абсолютна недомислица на здравната система”, обобщи проф. Петров. За нуждата от създаване на повече центрове за лечение на инсулт призна и д-р Боян Патов специалист по спешна медицина в Спешно отделение УМБАЛ “Света Анна” – София.
Съвременното лечение – имаме го, но не достатъчно
Акцент в събитието бе и представянето на съвременните подходи в лечението на инсулт чрез интравенозна тромболиза (вливане на лекарство, което разтваря получения съсирек) и тромбектомия (механичното изваждане на съсирека). Тези два метода се прилагат у нас, но крайно ограничено. Данните, предоставени от доц. Калпачки, сочат, че от общо 44 600 регистрирани инсулта у нас през изминалата 2023 година у нас едва при 1347 (под 3%) е приложена тромболиза. Значителна част от тях – 301 са извършени в УМБАЛ “Св. Анна”. При едва 0,2% от пациентите пък е осъществена тромбектомия при средно за Европа над 10% за двата съвременни подхода. В същото време, над 80 лечебни заведения, които поддържат неврологично отделение, не са извършили нито една тромболиза през изминалата година. При каква част от тези пациенти е можело да бъдат избегнати тежки увреждания и инвалидизация, ако беше извършена тромболиза, която намалява риска от инвалидност със 70%, не може да се каже категорично, защото у нас все още липсва и регистър на пациентите с инсултите. “90% от тези болници не изпълняват клиничните ръководства, тоест те с ясно съзнание нарушават правилата за добра медицинска практика“, коментира и проф. Петров.
Малък е и процентът на транспортираните от една болница в друга пациенти с инсулт, за да получат възможност за съвременно лечение. Причината е, че първоприемащата болница, която на практика диагностицира инсулта и осъществи редица нужни изследвания, но насочи пациента към друго лечебно заведение, на практика не получава никакво финансиране, ако той бъде препратен, стана още ясно на събитието.
Каква е ефективността на механична тромбектомия разказа д-р Нурфет Алиоски, началник на Отделението по ендоваскуларно лечение към Клиниката по неврохирургия в „УМБАЛ „Св. Анна“-София. Той представи и клинични случаи, при част от които резултатите са видими още на операционната маса.
“Интервенционалното лечение на инсулта, ендоваскуларната тромбектомия има изключително добри резултати. Поради това пациентите с мозъчен инсулт, който отговарят на критериите, не може, а трябва да получат ендоваскуларно лечение“, заяви в своята лекция проф. Иво Петров, който представи новостите в интервенционалното лечение на инсулта. Той сподели и препоръките в последните гайдлайни по въпроса, в които се посочва, че дори и пациентите, които са кандидати за тромбектомия, трябва да бъдат подложени на тромболиза.
Председателят на Асоциацията за инсулт и афазия Дорина Добрева разказа за проектите, които предстоят пред асоциацията, касаещи различни инициативи за хората, преживели инсулт и спомагащи им за тяхната социализация. Активно участие взе и д-р Георги Георгиев зам.-председател на асоциацията, който модерираше събитието.
Полина Тодорова
