Още един млад кардиолог от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – д-р Цветан Коцев, положи успешно Европейския изпит по кардиология. Пред Medical News д-р Коцев разказа за изпита, избора на специалност, коментира нуждата от повишаване на здравната култура на обществото ни и други важни теми, които предоставяме на вашето внимание.
Д-р Коцев, Вие успешно положихте Европейския изпит по кардиология. Бихте ли разказали малко повече как протече той, кои бяха основните теми?
Изпитът е изцяло онлайн. Българското кардиологично дружество ме регистрира, след което следвах стъпките, които получавах. Получих подробна информация за изпита от Европейското кардиологично дружество, както и достъп до подготвителни материали, структурирани по теми. Преди началото на изпита с мен се свърза онлайн квестор, който се увери дали всичко е изрядно. Изпитът започва точно в часа, в който е определен. Състои се от 120 въпроса, за които разполагах с точно 3 часа. Въпросите обхващат всички области в кардиологията и са представени като клинични случаи. Дадени са пет възможни отговора, като верният е само един. Трудността на изпита се крие в отговорите, които са дадени така, че невинаги има ясен верен отговор, а по-скоро най-правилен в конкретния сценарий. Условието трябва да се чете внимателно и да се разсъждава детайлно.
След придобиването на европейска диплома по кардиология, какви са Вашите професионални планове – обмисляте ли да се реализирате извън страната или по-скоро ще останете тук?
Нямам намерение да заминавам в чужбина. Успешното полагане на изпита ми се отрази по-скоро емоционално, като ми даде повече увереност в работата. Това е изключително важно за лекар в началото на кариерата му. Успешното му полагане верифицира европейски стандарт на професионална експертиза, което увеличава и доверието от страна на пациентите.
Споделяте, че Ваш ментор е бил професор Асен Гудев, началник на клиниката по кардиология в болница ИСУЛ. Той ли беше човекът, който ви подтикна да се явите на изпита?
Да – миналата година трима мои колеги го положиха успешно. Професор Гудев ме насърчаваше да се явя. Беше уверен, че ще се справя. Благодаря на него и на екипа, с който работя за доверието им към мен. Обстановката, в която работя изключително много ми помогна за развитието ми като лекар, практикуващ медицина на доказателствата.
Кои са професионалните Ви интереси в сферата на кардиологията?
Работя в сферата на неинвазивната кардиология – това са и интересите ми за момента. Харесвам образната диагностика, която напоследък много се разви с възможност за прецизна морфолгична и функционална оценка на сърцето с неинвазивни изследвания като ехокардиография, компютърно- томографска коронарография и кардиомагнитен резонанс.
Имате опит като доброволец по време на пандемията от COVID. Какви са спомените ви от този период от престоя в болницата?
Работих две години в Ковид отделение с много тежко болни пациенти. Спомням си стреса, който преживявахме ежедневно, както в отделението, така и извън него. В началото беше най-страшно поради липсата на опит и организация. След това постепенно постигнахме някакъв нормален ритъм. Големият проблем беше липсата на лечение, нямахме и още нямаме средство за лечение. Заболяването протичаше от леко до фатално и ние не знаехме как ще се развие при конкретния пациент. Радвам се, че някак нещата преминаха. Хубавото, което ми остана, е опитът и сплотяването с много колеги, доброволци, от други специалности. Комбинирахме знанията си от различните сфери, работихме екипно и след пандемията останаха много приятелства.
Как се развива според Вас специалността кардиология в нашата страна – успява ли тя да бъде на нивото на развитие в западна европейските държави?
Според мен кардиологията в България се развива и е на Европейско ниво. Доказателство за това е и увеличаващият се брой кардиолози, които се явяват и успешно полагат стандартизираните европейски изпити. Много мои колеги участват активно в европейските конгреси, занимават се с наука и публикуват научни трудове в реномирани научни списания.
Българинът все още няма култура на грижа за собственото си здраве, включително и за здравето на сърцето си. Как се изразява това във Вашата ежедневна практика – прекалено късно ли се търси медицинска помощ и как влияе това на изхода от лечение?
Това е един от най-важните проблеми на обществото, а именно – ниската здравна култура. Има няколко основни рискови фактори, които са масово неглижирани от обществото. Когато човек се чувства добре, често злоупотребява с организма си и не го осъзнава докато не стане късно. За превенция трябва да се говори много и рано.
Българското дружество по кардиология активно работи по създаването на национален кардиологичн план. Защо е важно да имаме такъв план?
Важно е именно, защото обществото трябва да бъде информирано за последствията от здравословния начин на живот. Трябва да се изградят стандартизирани, бързи и ефективни алгоритми за поведение при спешните състояние. Като това включва не само поведението след като пациентът осъществи медицински контакт, а и преди това, визирайки активното търсене на лекарска помощ. Времето за реакция е изключително важно при диагнози като инфаркт, инсулт и други състояния, налагащи навременна намеса.
Кои са основните предизвикателства пред един млад лекар в България?
Лекарската професия налага вземане на бързи и точни решения за поведение. Това е едно от нещата, които са основна тежест на младите лекари. С времето натрупаните знания и опит променят нещата в по-добра посока. Понякога опитвайки се да наваксаме с всичко, забравяме изабавяме личния си живот, което също е проблем. Необходим е баланс, както е казано „Здрав дух, здраво тяло“.
