Ива Филипова е треньор и специалист по упражнения за лица с онкологични заболявания. Тя е сертифицирана от Cancer Exercise Training Institute, САЩ. Самата Ива се е сблъсквала с онкологично заболяване. Тя е и съосновател на фондация Рестарт, която има за цел да създаде първия в Европа фитнес център за онкологични пациенти с обучени специалисти от Cancer Exercise Training Institute. Разговаряме с нея за ползите от спортуването при хората с рак.
Ива, какво Ви мотивира да се специализирате в упражнения за лица с онкологични заболявания?
На първо място това бе моето собствено заболяване, както и липсата на треньор, специалист по упражнения за онкологични пациенти, който да помогне на мен самата като пациент да се стабилизирам физически. След престой в България и връщайки се в Канада установих, че и там е трудно да намеря треньор. Тогава си купих спортни учебници, гледах видеа на професионални треньори и тренирах пет дни в седмицата, слушайки тялото си. Един от треньорите в залата непрекъснато ме наблюдаваше от съображения за безопасност и идваше да ме поправи в техниката на упражненията. Оказа се, че е преподавател в спортния колеж на Торонто и след една година ме насочи, за да се сертифицирам като персонален треньор. Той ме мотивира силно да започна да помагам на хора с онкологични заболявания. Последва период на усилено учене и тренировки. Една година след това, когато вече бях треньор в голяма фитнес верига, при мен дойде едно крехко момиче на 20 години с рак на щитовидната жлеза, което искаше да й помогна да се възстанови физически след лечението. Мисля, че това беше повратният момент, в който взех решение да се специализирам.
Каква е ролята на физическата активност по време на лечението на рак на гърдата?
Физическата активност е важна не само при пациентите с рак на гърда, от изключителна важност е за всички онкологични пациенти. По време на лечението пациентите се сблъскват с различни странични ефекти от физическо и психологическо естество. По-често им се препоръчва консултация с психолог и доста по-рядко консултация със специалист по упражнения. Помощта на двамата специалиста е еднакво важна – няма как да имаме здрава психика когато тялото ни боледува физически. С рака трябва да се воюва по всички възможни фронтове и спортът категорично е един от тях. Физическата активност и контролираното натоварване ще предотвратят мускулната атрофия на пациентите, ще намалят стреса, ще повишат енергията и ще намалят умората.
Колко често се препоръчва физическа активност при хора с подобно заболяване?
Пациентите, които спортуват поне два пъти в седмицата, определено имат по-голяма мускулна издръжливост и тонус, по-висок физически рейтинг и двойно повече енергия. Спортуващите пациенти са по-мобилизирани и психически по-уравновесени, приемат по-лесно самата диагноза и последващо лечение, по-силно мотивирани са да оздравеят от не спортуващите и съответно имат по-добри резултати при рутинните изследвания. Спортуването ще помогне на всички хора с онкологично заболяване да излязат по-бързо от рамката на пациента и да продължат да живеят живота си пълноценно. Тук дебело трябва да се подчертае, че започването на какъвто и да е спорт трябва да се случи само след разрешението на лекуващия лекар-онколог или хирург, волни програми и решения по преценка на пациента не са за препоръчване.
Какви са основните ползи от упражненията за пациентите с рак на гърдата?
Като цяло ползите от физическите упражнения наистина са много – укрепват мускулатурата и заздравяват костите, предотвратяват остеопорозата, подобряват кардиореспираторната и сърдечносъдовата дейност, помагат за контролирането на хормоналния дисбаланс и покачването на килограми, което се случва често при жени на хормонално лечение, коригират стойката, увеличават физическата енергия, подобряват настроението и намаляват шанса за рецидив на заболяването. Физическата активност редуцира страничните ефекти на лечението с 65% – това е една доста сериозна цифра.
Какви са спецификите на спортната активност при хора с рак на гърдата?
От леко натоварване се преминава към прогресивно и контролирано натоварване, включват се по-големи тежести, по-трудни за изпълнение упражнения и тн. Важно е да се изгради солидна мускулна маса и да се заздравят костите за да се предпазят пациентите от фрактури. От изключителна важност е да се работи с диетолог и ендокринолог, особено ако са диагностицирани с остеопороза или имат хормонален дисбаланс, екипната работа на няколко специалиста е в полза на пациента. Работи се активно по възстановяване на нарушения баланс на тялото порадиреконструкция, отстраняване на част или цялата гърда, а понякога и на двете, следва работа по координация на противоположни крайници и лимитиран обхват на движение и чак след това идва ред на всичко останало. Жените след операция на гърдата често усещат тялото си като чуждо и не знаят как да се справят с промените, страхуват се от разтягане на мускулатурата поради болка или дискомфорт в засегнатата зона и тогава идва ред на специалистите по упражнения. Не трябва да има болка, при което и да е упражнение, ако има болка, то трябва да бъде прекратено незабавно. Всички оперирани пациентки би трябвало задължително да минат през физиотерапевт още в болницата, за да им бъдат показани упражнения за обхват на движение на засегнатата ръка и раменен пояс, както и да има бъдат дадени насоки за дренаж на лимфната система, с цел превенция на лимфедем.
Какви са основните предизвикателства, с които се сблъскват пациентките при започване на физическа активност по време на лечение?
Според мен най-големите психологически бариери на пациентите в България са недостатъчните финанси, липсата на време и страх от спорта по време на лечението. За да се изградят здравословни навици е нужно да се създаде схема, по която да се върви – тренира се в точно определени дни и в един и същи час за да “научи” тялото, че в този ден и час ще има по-голямо физическо натоварване. Обикновено отнема около три месеца, ако се тренира поне два пъти в седмицата, на втория месец вече се виждат резултати от положения труд. Моята практика показва четири основни бариери – липса на мотивация, недостатъчно финанси, страх и възраст. Пациентите над 55г. смятат, че в тази възраст вече е твърде късно да се занимават със спорт, което е грешка според мен. При клинични проучвания, проведени с пациенти с рак на гърда и простата, психологическите бариери са класирани в следния ред – прекалена заетост, липса на желание, неподходящи метеорологични условия, не им харесва спортуването, имат задължения в къщи, няма с кого да тренират, не знаят какво да правят, неудобна локация, не обичат да се потят, никой не ги подкрепя, не им харесва мускулната треска и притеснение от наранявания. Изследването показва, че пациентите с рак на гърдата си намират най-много извинения и не искат да излязат от зоната на комфорта или от рамката на пациент.
Бихте ли споделили вдъхновяващи и успешни истории на пациенти, с които сте работила?
Историите на всички жени, с която съм работила, са вдъхновяващи, дълбоко се впечатлявам от силата на характера им и упоритостта, с която идват на тренировки. Ежедневно виждам настъпващата промяна у всяка една от тях, физическа и психическа, резултат от много труд и упоритост, дълбоко уважавам тези жени за мотивацията, силата и духа, които показват. Ще разкажа за една изключителна жена на 33 години, ще я нарека Ани, за да запазя самоличността й. Изпрати я д-р Вера Мегданова, онколог в УМБАЛ “Царица Йоанна” – ИСУЛ, с молба да й помогна с каквото мога, много рядък случай на назофарингеален карцином, лекуваща се в Германия. Подходих доста предпазливо, тъй като не съм привърженик на онлайн тренировките на онкологични пациенти и обикновено отказвам. Ани нямаше абсолютно никаква физическа енергия и психологически беше срината, реших да се заема със случая когато разбрах, че има тригодишно детенце. Единственото ми условие беше да получа разрешение (Medical Clearance) от лекуващия онкологичен екип за стартиране на програма с физическо натоварване. Получихме разрешение и даже препоръка за два-три пъти седмично физическа активност. Първата тренировка беше мъка и за двете ни, Ани беше в голяма физическа декондиция, с много високо ниво на умора и никакъв мускулен тонус. През цялото време бях убедена, че иска да свършим по-бързо за да си легне, което е напълно разбираемо. На другия обаче се обади съпругът й и много развълнуван ми каза, че тя е станала от леглото, хранила се е с апетит и е имала сили да излязат да се разходят в парка. На втората тренировка Ани имаше двойно повече енергия, но най-вече видях надеждата и блясъка в очите й, а на третата сесия имаше огромен прилив на енергия. След това двамата със съпруга й се прибраха в България и започнахме редовни седмични занимания, промяната беше светкавична. Бързо навакса загубените килограми, увеличихме мускулната маса, което беше много важно и сподели, че никога през живота си не е имала толкова стегнато тяло. И разбира се най-важното, щастието да прегърне детето си. Сърцето ми ликува от тази история и до ден днешен.
Какви са най-новите изследвания и тенденции в областта на физическата активност и онкологичните заболявания?
Прогресът в спортната онкология в последните години е огромен благодарение на проучванията, провеждани с пациенти с различни видове злокачествени образувания – на гърда, на простата, бял дроб, дебело черво и др. При тях работните групи обикновено се разделят на две – на едната се препоръчва физическа активност по избор на пациента, а втората група работи по специфично разработена спортна програма. При втората група резултатите са с над 50% по-добри от първата при всички изследвания. В учебника на Американския колеж по спортна медицина от 2012г. бяха публикувани резултатите от клинично проучване с упражнения преса на крака и преса на гърди, проведено през 2010г. с пациенти с рак на гърда и простата. Доста се учудих на избора на упражнения, тъй като в Cancer Exercise Training Institute CETI, първото на което наблягат е никаква преса за гръден мускул на жени с операция на гърдата, препоръката е само стречинг докато не се поправят постуралните отклонения и не се разтегне мускулатурата на гърдите. И си дадох сметка, че точно това направиха двама от треньорите ми в Канада, дадоха ми упражнения преса на гърди, в резултат на което рамене ми се завъртяха още по-навътре и се изгърбих още повече. Така че и при в спортната онкология има новости – затова и учебниците на CETI се преиздават на всеки две години. Добрата новина е, че все повече лекари по света обръщат внимание на физическата активност и я препоръчват на пациентите си. Наскоро слушах лекция от последният конгрес на ESMO на тема “Физическата активност при онкологичните пациенти” и това ми даде надежда, че промяната вече се настъпва. Спортуването на пациентите е в полза на онкологичния екип, пациентите толерират по-добре лечението, имат по-добри резултати, по-голямо разбиране за диагнозата и цялата им енергия е съсредоточена върху оцеляването. Тоест онколозите ще имат по-спокойни пациенти, което значително би облекчило работата им.
Има ли разлика в подхода към упражненията за различните стадии на рак на гърдата?
Разбира се, но не само различното стадиране трябва да се вземе под внимание, а цялостната картина – вид на операцията, първоначалната локализация на тумора, хормонално зависим ли е или тройно негативен, къде е метастазирал ракът, колко лимфни възли са премахнати, какво е лечението в и до момента, има ли придружаващи заболявания, предишни операции и т.н. Като цяло пациентките в първи стадий могат да поемат по-голямо физическо натоварване от две-три серии с по 10-15 повторения на дадено упражнение и да работят с по-големи тежести в зависимост от физическият им статус. С пациентките в четвърти стадий трябва да се работи изключително внимателно, упражненията трябва да са подбрани много прецизно според случая, винаги трябва да се пита какво е усещането, има ли болка някъде, да се оцени болката по скала от 1 до 10. Трябва да се спазва абсолютна хигиена на работното място, уредите да бъдат дезинфекцирани след всяко ползване, всички потенциално опасни предмети по земята трябва да се приберат по местата им за да не стане инцидент. Ако се изпитва затруднение при дадено упражнение, то трябва да се модифицира или да се смени с друго за същата мускулна група и това да се отбележи във фитнес картата. Приемът на лекарства също е важен, трябва да се знаят страничните ефекти на всяко лечение, за да няма изненади. При проблеми или поява на симптоматика пациентът трябва да се насочи към съответния специалист, за предпочитане е лекуващият онколог или хирург. След третата проведена тренировка обикновено започвам да понатоварвам дамите, тъй като вече имат повече енергия. В края на тренировката показвам нанесените в картата им упражнения и напредъка за деня, изражението винаги е безценно – изненадата от собствените им възможности е огромна .
Има ли специфични упражнения или програми, които препоръчвате за жени, преминаващи през лечение на рак на гърдата?
Бих препоръчала на всички пациентки да си свалят приложението Breast Help, създадено от д-р Ваня Митова, началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София. В него има модул упражнения с кратки видеа с най-подходящите упражнения за стречинг и лимфен дренаж за жените с карцином на млечната жлеза. Упражненията са със свободен достъп и са безплатни. Добре е те да се правят ежедневно, за да се избегнат някои усложнения като сраствания, лимитиран обхват на движение и натрупване на лимфна течност в зоната на ръката или гърдата.
Каква е Вашата препоръка за поддържане на здравословен начин на живот след лечение на рак на гърдата?
Рецептата за мен е една – редовни профилактични прегледи, намаляване на стреса, пренареждане на приоритетите, два-три пъти в седмицата спорт и излизане на чист въздух в планината, качествена храна, по-чести срещи с приятели и повече време за семейството.
