Създаване на амбулаторни процедури, насочени към проследяване на пациентите, включени в листата на чакащите за трансплантация предлага директорът на Изпълнителна Агенция медицински надзор Иванка Динева. Това става ясно от стенограмата от заседанието на Надзорния съвет на фонда, проведено на 13-ти август.
Необходимостта от създаването им се налага, защото поради недоброто проследяване на пациентите има случаи, при които те биват извиквани за трансплантация, но се оказва, че не могат да бъдат подложени на такава заради влошеното им състояние. Проблемът датира от години и за него многокранто са предупреждавали ангажирани с темата експерти, но реални стъпки за по-стриктното наблюдение на чакащите за трансплантация така и не бяха предприети.
„Моето предложение е да направим една обща работна група и да намерим начин за предложение за две амбулаторни процедури, които да са за проследяване на листата на чакащите, защото се оказа, че тези пациенти никой императивно не ги следи. Имахме донорски ситуации, в които изпращаме шестима съвместими реципиента и те не могат да бъдат трансплантирани поради придобити други заболявания, защото не са проследявани”, посочва Динева пред членовете на надзорния съвет на фонда. Тя отбелязва, че е нужно създаването на амбулаторна процедура както за проследяване на пациентите в листите, така и друга за проследяване след трансплантация, защото в момента те се хоспитализират, а изследванията им биха могли да се осъществяват в извънболничната помощ. Замяната на клиничната процедура с амбулаторна по думите й също така ще има и положителен финансов ефект за Касата.
Предложенията срещат подкрепата на управителя на НЗОК проф. Момчил Мавров.
„С готовност ще излъча представители за една такава работна група, която да помисли за създаване на амбулаторни процедури за проследяване на тези пациенти, защото това, което липсва, според мен, в целия този процес по намиране и подготовка на пациенти за трансплантация е пълноценен и бърз обмен на информация между институциите и всички участници в процеса. Може да се разсъждава в посока на създаване на амбулаторна процедура. А замяната на клинични пътеки с амбулаторни процедури категорично имаме такава възможност. Ще се възползваме от нея”, заявява той и допълва, че ще се създаде работна група по въпроса, в която да бъдат привлечени експерти.
Динева повдига и въпроса за свързването на системите на НЗОК и ИАМН, така че агенцията да има предварително информация за потенциални донори. Според нея така ще се подпомогнат болниците, в които няма координатори или няма комисия, която да установява мозъчна смърт.
Подобна стъпка обаче надали на практика ще увеличи броя на трансплантациите, защото ключова за тях е именно работата на координаторите по донорство, които установяват потенциалните донори. За да се оптимизира тя, са нужни повече обучения на лекарите, които участват в процеса. Наскоро ИАМН обяви възможност за такива.
Полина Тодорова
