Първи случай на маймунска шарка в Европа – в Швеция

Световната здравна организация (СЗО) съобщи, че в Швеция е открит първият случай на заразяване с новия щам на болестта маймунска шарка извън територията на Африка, информират световните агенции. Става въпрос за човек, който се е заразил по време на престоя си в Африка.

“Появата на такъв случай на европейския континент може да стимулира бързото разпространение на маймунската шарка в световен мащаб”, посочи Лорънс Гостин, експерт по обществено здраве и преподавател в юридическия факултет на Джорджтаун във Вашингтон. “Един случай в Швеция най-вероятно означава десетки неоткрити случаи в Европа”, допълни той.

В сряда СЗО обяви епидемията в Африка за извънредна ситуация в областта на общественото здраве с международна значимост, след като огнището в Демократична република Конго се разпространи и в съседни страни.

От началото на сегашната епидемия през януари 2023 г. в Конго са регистрирани 27 000 инфекции и над 1100 смъртни случая, главно сред деца.

Маймунската шарка е вирусно заболяване, което причинява обрив с мехури. Разпространява се чрез физически контакт със заразени хора или животни, както и чрез контакт със заразени материали. Въпреки че повечето пациенти се възстановяват напълно, заболяването може да бъде опасно за деца, бременни жени и хора със слаба имунна система.

Глобалния алианс за ваксини и имунизация (ГАВИ) заяви пред Ройтерс, че разполага със средства в размер на около половин милиард долара за ваксинации в страните, засегнати от разрастващата се епидемия.

Инкубационният период на болестта обикновено е от 6 до 13 дни, но може да варира от 5 до 21 дни. Заболяването обикновено започва с треска, мускулни болки, умора и главоболие. В рамките на три дни от появата на симптоми обрив започва от мястото на първичната инфекция и бързо се разпространява в други части на тялото. Могат да се засегнати както дланите, така и стъпалата. Обривните единици прогресират едновременно, обикновено в рамките на 12 дни, като преминават през различни стадии. Преди обрива или едновременно с него при много пациенти се наблюдава подуване на лимфните възли.