Значителна част от хората с тежки мозъчни травми, които не могат да реагират физически на команди, показват ясни признаци на когнитивна функция. Това сочи първото по рода си международно проучване, ръководено съвместно от изследователи на Weill Cornell Medicine (WCM). Резултатите са базирани на проведени магнитно–резонансна томография (ЯМР) и електроенцефалография (ЕЕГ). „Това е едно от най-забележителни изследвания“ в областта на комата и други разстройства на съзнанието“, посочи д-р Даниел Кондзиела, невролог в Rigshospitalet, учебната болница към Копенхагенския университет.
Образ от здрав пациент (ляво) и такъв с когнитивно-моторна дисоциация (дясно) демонстрират кръвотока през зоните на мозъчна активност; в синьо са изобразени интервали на когнитивна активност; в сиво – интервали на покой
Това не е първият път, в който проучване открива дисоциация между когнитивната и моторната активност при хора с мозъчни травми, които не реагират физически. Новото изследване обаче е по-мащабно и е първото многоцентрово от този вид. Тестовете са проведени в шест медицински заведения в четири държави – Белгия, Франция, Великобритания и САЩ.
Според резултатите 25% от 241 пациенти в кома или в т. нар. вегетативно състояние, от които е искано да извършат сложна умствена работа, са показали устойчиви когнитивни реакции. Констатациите предполагат, че много пациенти в привидно безсъзнание може да са запазили тези функции.
За целите на проучването изследователите са включили 353 възрастни с нарушения на съзнанието, повечето от които в резултати на тежки травматични мозъчни наранявания или прекъснато снабдяване на мозъка с кислород след преживяна травма или инфаркт. Средната възраст на участниците е 37,9 години. Повечето от пациентите са настанени в домашни условия или в заведения за дългосрочни грижи, а средното време от настъпилия инцидент е било около осем месеца.
Изследователите са помолили всеки пациент да изпълни поредица от непрекъснати двигателни задачи (например „продължавайте да мърдате пръстите на краката си“), както и когнитивни задачи, свързани с моториката („продължавайте да си представяте как мърдате пръстите на краката си“) за период от 15 до 30 секунди, с равни периоди на почивка между тях.
Авторите отбелязват, че проучването има някои ограничения – не всички медицински центрове, в които са приложени тестовете, са използвали един и същи брой или набор от задачи по време на ЕЕГ или ЯМР сканиранията, или един и същ брой електроди по време на ЕЕГ сесиите, което може да изкриви резултатите. Във всеки случаи констатациите са забележителни.
„Резултатите повдигат критично важни етични, клинични и научни въпроси“, отбеляза водещият автор на изследването Йелена Бодиен, специалист по системите за модели на травматично мозъчно увреждане Spaulding-Harvard и Центъра за невротехнологии и невровъзстановяване в Масачузетската обща болница. Сред тях е как можем да впрегнем този скрит когнитивен капацитет, за да създадем система за комуникация и да насърчим по-нататъшното възстановяване, посочи тя.
Източник: https://www.nature.com/articles/d41586-024-02614-z
https://www.rockefeller.edu/news/36270-many-people-with-severe-brain-injuries-are-far-more-cognitively-aware-than-they-seem/
