Строят се непрекъснато нови болници, с 300, с 500 легла, но няма кой да работи в тях. Стигнахме до момента, в който за медицински сестри, се назначават хора от други професии – Министерството на здравеопазването непрекъснато ни напомня, че акушерки, лекарски асистенти не могат да работят като медицински сестри, но това е практика. Когато няма хора, работодателите не се съобразяват с това изискване. Това заяви Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи БАПЗГ, в подкаста на БНР “В центъра на системата”, посветен на кризата за медицинските сестри у нас. Наемат се и студенти по медицина, които работят като болногледачи и изпълняват сестрински дейности, а това не е допустимо спрямо правила на МЗ.
Тя подчерта, че броят на медицинските сестри у нас е критично нисък и страната ни е на последно място в Европа по такъв брой кадри спрямо населението.
“Нужни са ни поне 30 000 медицински медицински сестри и политики в тази насока”, категорична бе Недкова. Тя обаче посочи, че здравеопазването непрекъснато се декларира като приоритет, но на практика не е.
Недкова обясни, че в Министерството на здравеопазването от години има внесен проект на стандарт за здравни грижи, в който е посочено в каква структура колко сестри са нужни. На база този стандарт следва да се изготви план и дългосрочна стратегия за необходимостта от този тип кадри. Поради липсата на достатъчно сестри у нас, не е изключение една сестра да отговаря за две отделения нощно време или за близо 60 пациентa. Всички медицински сестри работят на няколко места, тъй като няма достатъчно хора, болниците с радост ги назначават и никой не си дава сметка за това че една сестра буквално живее в лечебните заведения. Преди 20 години в нашата страна е имало 168 лечебни заведения, в които са работили 53 000 медицински сестри. В момента има близо 400 лечебни заведения само за болнична помощ, в които работят около 24 000 сестри. Ние наистина сме свидетели на безпрецедентна кадрова криза, заяви Недкова.
“Моят призив е да спрем да строим болници, непрекъснато говорим за профилактика и промоция на здравето. Ние трябва да работи със здрави хора, не само с болни хора. Трябва да има патронажни сестри, трябва да има сестри в извънболничната помощ, ние трябва да предотвратяваме заболявания, а не да строим болници за предотвратяване на тези заболявания”, настоя тя.
По думите й липсва интерес към професията, защото тя няма престиж в България, поради отношението на обществото, отношенията между съсловията в лечебните заведения, както и поради все още неатрактивното заплащане. Вече дори заплащането не е на първа линия – а отношението, натоварването и изпепеляването в процеса на тази трудна и отговорна работа, обобщи Петя Недкова.
Според нея е нужна категорична държавна политика, с която да се увеличи интересът към професията на медицинската сестра, като изпълнението й да не зависи от смяната на здравния министър. Сред мерките в нея трябва да залегне безплатно образование, възможности за кариерно развитие с условия за специализации и квалификации. Освен това няма нормативни документи, които да регулират правата на медицинските сестри, след придобиване на определена квалификация. Нужно е и главните сестри да участват в преговорния процес и в политиките в здравеопазването, политиците да се обръщат директно към тях, защото не може лекарите да определят техните дейности в здравния процес, смята Петя Недкова.
Участие в подкаста взе и Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, която посочи, че проблемът със сестрите винаги се поставя на вниманието на политиците около избори, но чуваемост няма. “Няма чуваемост, защото ако се направи анализ, ще се види, че един куп лечебни заведения не трябва да съществуват, защото нямат достатъчния брой професионалисти по здравни грижи. Това е политически проблем и поради тази причина не се вземат на сериозно нашите доклади за липсващия брой на здравни специалисти и медицински сестри”, коментира Василева. Тя също настоя за приемането по здравни грижи или в медицинските стандарти да се регулира какви медицински специалисти по здравни грижи трябва да работят във всяко лечебно заведения спрямо клиничните пътеки, за които то има договор с НЗОК.
“Недоволни пациенти, изнервен персонал, влошено качество на здравните грижи – това е “кратката характеристика” на задълбочаващия се проблем с недостига на медицински сестри у нас. Разделителната линия между “Вчера” и “Днес” с разстояние от едни 40 години е направила някога предпочитаната, благородна и уважавана професия на медицинската сестра днес нежелана, безперспективна, натоварваща до краен предел, до изпепеляване, без стимули за кариерно израстване и по тази причина не е приоритетна за младите хора”, коментира и Марияна Колева, Главната медицинска сестра и Директор здравни грижи на “Св. Анна” София АД, със стаж повече от 35 години в професията.
Целият подкаст може да чуете ТУК.
Снимка: БНР
