Осъществяваният контрол от страна на районните здравноосигурителни каси по места в страната е неефективен. Едва половината от 28-те РЗОК в страната са изпълнили заповедта на управителя на фонда проф. Момчил Мавров за извършване на контрол преди заплащане и внезапни проверки в лечебните заведения. Това става ясно от стенограма от проведено заседание на Надзорния съвет на Касата на 29 юли. На този фон, след отпадането на лимитите за лечебните заведения, се очертава сериозен преразход на средства във фонда в перото за болнична помощ, надхвърлящ 300 милиона лева. В определени РЗОК се регистрира и над 300% ръст спрямо заложените бюджети.
Затова и и.д. управител на НЗОК изиска от директорите на касите в страната да осъществявяват по-стриктен контрол. От разговора между членовете на Надзорния съвет обаче става ясно, че само 14 каси са предали доклади с резултатите от изисканите проверки, което и предизвиква остри коментари.
“Това е недопустимо, което се случва. Още повече, че тези действия или бездействия по-скоро, рефлектират и върху (…) текущото изпълнение на бюджета. Така че, ние, освен да искаме обяснения от тях, трябва да набележим и мерки за контрол. Защото знаете много добре, че контролът, който касата осъществява, е по принцип неефективен, тъй като следва събитията. Достатъчно добре са научили своята работа лечебните заведения и всичко на хартия в повечето случаи е много добре. Но тази пасивност на районните каси е обезпокоителна. И наистина трябва в кратък срок да изискаме обяснения, за да се дисциплинира системата”, заявява Теодор Василев, представител на КТ „Подкрепа“.
Представителят на Министерство на финансите Стефан Белчев определя пасивността на директорите на РЗОК като нарушение на индивидуален административен акт, а управителят на фонда отбелязва, че “липсата на елементарна активност там, където има тенденция за изпреварващо достигане на стойностите и да не се осъществява внезапен контрол, е меко казано нарушение на трудовата дисциплина”. Той напомня и че има изрична заповед за осъществяване на внезапен контрол и контрол преди заплащане в точно определени случаи.
Председателят на НС на НЗОК дава и конкретен пример с Клинична процедура № 3 „Интензивно лечение и мониторинг, и интензивни грижи с механична вентилация”, при която се отчита 15.2% ръст спрямо миналата година. “Това се контролира много лесно. Просто влизат проверяващите, виждат колко болни са с механична вентилация, т.е. интубирани, има ли някъде лъжа и измама, това се вижда на момента, няма какво да се проверява. Няма какво да се проверява, просто се вижда на момента. Въпросът е какво правим със злоупотребяващите с тези процедури”, заявява той.
На фона на признанието от страната на Надзорния съвет на Касата, че районните директори не осъществят нужния контрол, се потвърждава очертаващата се тенденция за преразход в бюджета на НЗОК. Припомняме, че средствата във фонда с бюджета й за 2024 година надхвърлят 8 милиарда лева, като по традиция най-голямото перо е за болнична помощ и то възлиза на 3,5 милиарда лева.
“Обезпокоителни са числата свързани с лекарствата и болничната помощ, като годишно очаквано изпълнение. Натам, според мен, трябва да се насочат усилията и да се предприемат конкретни действия за минимизиране на тези надхвърляния на сумите. 304 млн. лв. е твърде голяма сума за болничната помощ, както и 57 млн. лв. очакваното преизпълнение за лекарствата”, конкретизира Теодор Василев, допълвайки, че ситуацията е обезпокоителна. Според него е нужно контролът за ограничаване на разходите да се засили.
Към 30 юни 2024 г. неизпълнението на приходите е близо 40 млн. лв., съобщава управителят на Касата Мавров. Той допълва, че ако тенденцията в отчетите на болниците продължи, резервът на НЗОК сам по себе си няма да е достатъчен, за да покрие преразходът в болниците. За мен също контролът, особено по места, на този етап не показва някаква особена ефективност, коментира той. Поради това, управителят на НЗОК е изискал съвместни проверки с участие на контрольори от Централно управление на места и командироване на контрольори от района на една Районна здравноосигурителна каса в района на друга. Също така ще се осъществява и анкетиране на всички пациенти, които са постъпили в лечебно заведение на територията на една РЗОК от друг район. Той обаче отбелязва, че ако надвишенията в бюджетите на болниците не са свързани с реални надписвания, фалшиви хоспитализации, злоупотреби, този контрол няма да доведе до нищо. В такъв случай, по думите му, ще трябва да се предвидят други мерки за покриване на здравноосигурителните плащания или ограничаване на разходите за болнична медицинска помощ.
Припомняме, че сред обсъжданите такива е намаляване на цените на клиничните пътеки.
Очевидно е, че контролът на касата някак си не се осъществява като хората. Публична тайна е, че хората повече от нас, повече от касата знаят къде какви пътеки се надписват и т.н, заявява д-р Николай Болтаджиев от квотата на работодателите. Според него е нужен по-голям контрол от страна на самите пациенти, прехвърляне на поне една четвърт от дейностите от болниците в извънболничната помощ и промяна в остойностяването на медицинските дейности.
Полина Тодорова
