Тъй като глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1) рецепторните агонисти намаляват скоростта на евакуация на стомашното съдържимо, те увеличават риска за резидуален стомашен обем и аспирация при пациенти, на които предстои оперативна интервенция, което е обект на интерес за анестезиолози и гастроентеролози.
В рамките на разгледаното проучване, Sen et al. извършват ултразвуково изследване на стомаха непосредствено преди планова интервенция сред 62 пациенти, които приемат GLP-1 рецептори агонисти в еднократен парентерален прием за седмицата (семаглутид, дулаглутид или тирзепатид), както и сред други 62 контролни участници. Предоперативно пациентите се въздържат от прием на бистри течности за 2 часа, от лека храна за 6 часа и от 8 часа за пълна порция съгласно препоръките на Американското анестезиологично дружество (ASA).
Честотата на резидуален стомашен обем е значително по-висока в GLP-1 групата сравнено с контролната такава (56% спрямо 19%). След преизчисляване спрямо придружаващи заболявания (включително захарен диабет) експонираните на GLP-1 остават значително по-склонни към наличие на резидуален обем спрямо контролите (adjusted prevalence ratio 2.5). Най-често последната предоперативна апликация на GLP-1 агонист е 1 седмица преди хирургичната интервенция, но дизайнът на проучването не позволява да се изведе зависимост между приема на последната доза и честотата на резидуален обем.
Източник:
- Sen S et al. Glucagon-like peptide-1 receptor agonist use and residual gastric content before anesthesia. JAMA Surg 2024 Jun; 159:660. (https://doi.org/10.1001/jamasurg.2024.0111)
