Д-р Слави Спасов – част от екипа на Клиниката по хематология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, получи Европейска диплома по хематология, след успешно полагане на европейския изпит, който се проведе на 13.06.2024 г., по време на XXIX конгрес на Европейската хематологична асоциация (EHA). Разговаряме с него за успешно положения изпит, избора на специалност и други теми.
Д-р Спасов, Вие наскоро получихте Европейска диплома по хематология, за което Ви поздравяваме. Бихте ли разказали как премина изпитът?
Искрено благодаря. Изпитът се състоя по време на XXIX конгрес на Европейската хематологична асоциация. Организацията беше на ниво, каквато се очаква да бъде на подобен форум. Изпитът се провежда в една от залите на предварително подготвени компютри. Състои се от 100 затворени въпроса с един верен отговор, като на разположение са 2,5 часа.
Какво всъщност дава тази диплома като надграждаща квалификация?
В много европейски държави чрез този изпит се осигурява достъп до различни грантове. В някои държави е част от изпита за придобиване на специалност, а в Швейцария е приравнен към официалния изпит. Успешното му преминаване гарантира актуални знания в сферата на Клиничната хематология. Всяка година в разработването на изпита участват около двадесет високо квалифицирани хематолози, а въпросите са разпределени така че да обхващат всички области на Клиничната хематология.
Какви са впечатленията Ви от XXIX-ия конгрес на Европейската хематологична асоциация (EHA)?
Силно впечатлен съм от мащаба на събитието. Организаторите са се погрижили за най- малките детайли. Предвид факта, че паралелно вървят множество различни научни сесии е осигурен он-лайн достъп до всички материали, както на живо по време на събитието, така и няколко месеца след приключването му. Няма как да не спомена и нивото на лекциите – повечето от тях са с огромна научна стойност, презентирайки новостите, които можем да очакваме в близките години.
Защо се насочихте към хематологията?
За мен хематологията е много интересна специалност, която ме грабна още по време на стажовете по вътрешни болести в шести курс, когато попаднах в Клиника по хематология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Всеки случай е различен и диагностицирането на хематологичните заболявания е комплексен процес, включващ множество методики – от физикални методи до високоспециализирани геномни и нуклеарни изследвания, както и не на последно място – светлинна микроскопия, която все още е едно от основните оръжия в арсенала на хематолога. Вижда се огромен напредък в лечението на хематологичните неоплазии, дължащ се на бурното развитие на високоселективна таргетна терапия.
Кои са професионалните Ви търсения в тази специалност?
Особен интерес за мен представлява съвременното таргетно лечение на миелоидните и лимфоидните неоплазии. Участието в различни клинични проучвания дава възможност на изследователския екип да използва най-иновативните лекарства, които имат огромно значение, особено при пациенти, при които с утвърдените лекарства не е постигнат желаният резултат.
В последните години се наблюдава изключително голямо развитие в сферата на таргетираните терапии в онкологията, включително и при прогресиращите ракови заболявания на кръвта. Какви са новостите в тази област и как се отразяват те на лечението на пациентите?
Както споменах, наблюдава се значимо подобрение в общата преживяемост и качеството на живот на пациентите, страдащи от онкохематологични заболявания. Приложението на моноклонални антитела е стандарт в лечението на повечето лимфоми и левкемии. Разработени са множество тирозин киназни инхибитори, които са приемат под таблетна форма и са със страхотен профил на безопасност, благодарение на които сме свидетели на революция в хематологията, превръщайки смъртоносни в миналото заболявания, в хронични. Тук пример мога да дам с хроничната миелоидна левкемия, при която на фона на съвременна терапия се постига толкова дълбока ремисия, че заболяването е практически неоткриваемо дори на молекулярно ниво.
Достатъчно рано ли се диагностицират тези заболявания у нас?
Злокачествените хематологични заболявания като цяло са сравнително редки в общата популация. Предвид този факт и това че в повечето случаи оплакванията са неспецифични, понякога се наблюдава несвоевременно насочване на пациентите към специалист хематолог.
Как се развива според Вас хематологията в България?
Хематологията в България, с малки изключения, се развива в крак с развитието и в Европа, а именно с доста бурни темпове.
Смятате ли, че у нас се провеждат достатъчно научни форуми, които да дадат възможност за обогатяване на знанията на медицинските специалисти, особено на младите лекари?
Конкретно в сферата на хематологията се организират немалко на брой научни форуми, включително такива посветени на младите хематолози. В организирането на подобни мероприятия основа роля има Българското Медицинско Сдружение по Хематология. Поредният научен симпозиум „Млад хематолог“ предстои да се проведе през месец ноември.
Какво е мнението Ви за продължаващото медицинско обучение (ПМО) – трябва ли то до е задължително?
Абсолютно съм на мнение, че продължаващото медицинско обучение трябва да е задължително, особено след придобиване на специалност. Факт е, че специализиращият лекар е задължен да чете и да се обучава, в противен случай не би придобил специалност. Въвеждането на подобен вид задължително продължаващо медицинско обучение би довело до повишаване на квалификацията на медицинското съсловие, което от своя страна би гарантирало лечение, съобразено с най-актуалните препоръки.
