Българският отбор се представи повече от отлично на Европейското първенство за трансплантирани атлети, проведено в Лисабон, Португалия. 11-те ни спортисти бяха придружавани от д-р Йордан Македонски, който е началник на Отделението за оперативно лечение на вродени сърдечни малформации в УМБАЛ “Света Екатерина”. Разговаряме с него за възможностите за пълноценен живот след трансплантация, смисъла на донорството и нуждата от по-добра организация на трансплантационния процес в България.
Д-р Македонски, как се справиха нашите трансплантирани атлети на Европейското за трансплантирани в Лисабон?
Нашите трансплантирани се справиха отлично. Те са, бих казал, съвсем напълно конкурентни на останалите, по-големи отбори. Нашите представители взеха и доста медали в различни дисциплини – плуване, тенис на маса, колоездене, в което за пръв път имаме участник, в бадминтон. Много съм щастлив, че тази година на практика имахме цял отбор – в предишни години страната ни беше представена от едва няколко души. Това се случи и благодарение на оказаното съдействие от Министерството на младежта и спорта, както и на Българската федерация по бадминтон, с което нашите атлети можеха да имат спокойствието, че са придружавани от лекар, физиотерапевт и кондиционен треньор, които да помагат в подготовката. Независимо от всичко, тези хора са бивши пациенти и е нужно да имат сигурност, че ще им се помогне в случай на необходимост.
Състезание като това в Лисабон показват, че трансплантацията може не само да спаси човешки живот, но и да даде шанс той да протече активно….
Разбира се. След трансплантацията, пациентите ни се се връщат към нормалния си живот. Естествено, нужно е да приемат определени лекарства, да бъдат проследявани, но във във всеки случай това че са трансплантирани, не ги прави инвалиди. Те продължават да живеят активно, да спортуват и да постигат добри резултати.
Един от най-активните лица в българския отбор трансплантирани, Георги Пеев, беше споделил, че първенството в Лисабон е празник на живота. Споделяте ли това мнение?
Действително това състезание е празник на живота – всички, които взимат участие в него, са били в много тежко състояние преди трансплантацията. Да видите на едно място толкова много хора, които са се преборили с тежки болести, и сега спортуват с огромно желание за живот, да печелят и взимат медали, да се поздравяват един друг, е емоция, която трудно може да се опише. В тези състезания победата сама по себе си не е най-важната, далеч по-важно е самото участие – да можеш след трансплантация да стигнеш до европейско първенство e вече една огромна победа. Трябва да благодарим и на семействата на донорите, които чрез съгласието си, са дали шанс за трансплантациите, но и шанс днес нашите трансплантирани да участват на подобни състезания. Те доказват, че животът след трансплантация е не само възможен, но той е нормален и може да протече активно и пълноценно, което е прекрасно.
Кое Ви впечатли най-силно от първенството в Лисабон?
Това състезание бе един своеобразен кръг на живота. Всички атлети от различни страни, с различни трансплантации, се прегърнаха, празнуваха заедно, радваха се на живота и благодариха на донорите си. Усещането да видиш всичко това се описва трудно. Благодарен съм, че успях да присъствам, да помогна – за щастие моя намеса не се наложи, защото атлетите ни са в прекрасно физическо състояние
Д-р Македонски, защо обаче страната ни години наред не може да тласне процеса по донорство напред и да осъществяваме повече трансплантации?
Според мен липсва достатъчно информираност за това че донорството е живот. С едно донорство могат да се спасят три, четири човешки живота. Не са достатъчно осведомени и част от лекарите, поради това са и толкова малко донорските ситуации. Сега има желание от Изпълнителна агенция медицински надзор за осъществяване на обучения на координаторите по донорство, което е добра крачка. Нужно е и да има повече координатори в повече градове, които да са достатъчно добре информирани от хората, които са успели да реализират повече донорски ситуации – като напоследък в “Пирогов”, във Варна, във Велико Търново. Тези хора искат да предадат своите знания, за да можем да имаме повече донорски ситуации.
А къде е мястото на държавата в този процес?
Държавата трябва трябва да се ангажира повече с този въпрос. Като се започне от по-голямата информираност, през обученията на специалистите, до по-доброто финансиране на донорските ситуации, което е много скъп процес. Трябва да се осъзнае, че трансплантацията дава шанс за живот на човек с тежко заболяване, но и връща към нормалния живот и неговите близки.
След края на първенството в Лисабон, нашият тим се завърна с 16 медала. Ето и част от посланието, което българският отбор сподели:
“За първи път от над десетилетие България бе представена от 11 атлети с трансплантирани органи, тийм мениджър, лекар и придружители, като групата ни наброяваше над 20 човека. Всички ние се прекланяме пред паметта на нашите донори и изразяваме вечната си благодарност към дарителите! Нашето участие тук демонстрира нагледно девиза ни: ДОНОРСТВОТО Е ЖИВОТ! Специално се обръщаме с благодарност към нашите лекари за грижите и за това, че сме активни хора, както и към нашите семейства и приятели за подкрепата.
Убедени сме, че нашето участие на Европейското първенство за трансплантирани атлети в Лисабон е допринесло поне с малко за популяризиране на каузата ни за донорството, за да има повече трансплантации! Ние вярваме в Живота! Да! За живот!
Полина Тодорова